Сребърна приказка

— Чакай — казах аз, влязох вътре, бързо изсипах лопата пепел върху пламъците, за да ги загася, и затворих вратата на печката. После се изправих и огледах стаята: майка ми и баща ми се държаха за ръце, Ванда стоеше до тях, а Сергей беше хванал ръжена. Степон вече си беше легнал горе над печката и се беше завил с наметалото като с одеяло, но дори и той се надигна. Всички наблюдаваха Старик, а той наведе глава, за да не се удари, защото вратата беше ниска, и влезе.

Но той не им обърна внимание. Вместо това огледа стаята, вдигна ръце и безпомощно ги отпусна, като че ли в отчаяние, а после отиде до долапа в ъгъла от лявата му страна и посегна да го отвори.

— Имаше ли долап там… — обърна се майка ми към баща ми, но Старик вече беше отворил двете му врати, ровеше в него и нетърпеливо изхвърляше неща навън: огърлица от зелени мъниста, тъмночервено наметало, скъсано и изпръскано с кръв, изсъхнал букет рози, малко чувалче със сушен грах, което се скъса и зрънцата се разпиляха по пода…

Той се обърна, видя как всички го гледаме и извика:

— Помогнете ми! Иначе няма да сте ми оказали помощта, за която се споразумяхме!

— Какво търсиш? — попитах аз.

— Нещо от зимата, нещо от моето кралство, с което да отворя пътя!

Ванда постоя малко, после отиде да прегледа полиците около огнището, но на тях нямаше много неща.

— Няма къде другаде да търсим — каза тя.

— Там! И там! — изсумтя раздразнено той и посочи две врати в стената от ляво и дясно на печката.

Бяхме смаяни: не беше възможно да не сме ги видели. Но Старик се обърна и продължи безумно да рови в долапа, да изхвърля чаши, кърпи и лъжици, а след малко Ванда отиде и отвори лявата врата. От другата страна имаше още една спалня, която не би могла да се вмести в къщата. Показа се голямо дървено легло със завеси и два тежки гардероба от двете страни. Зад другата врата се чуваше леко тупкане: когато баща ми внимателно я отвори, видяхме килер: от тавана висяха стари плитки сух чесън и връзки с ронеща се лавандула, в средата имаше тежка дървена маса с хаван и пестик, пестикът леко се поклащаше, сякаш току-що е бил използван, а наоколо се разнасяше аромат на счукани подправки.

— Един от нас трябва да държи вратата — каза уморено майка ми, докато трескаво търсехме. Ванда остана до вратата на спалнята и я държеше отворена, а ние ровехме из гардеробите и в дървения скрин в подножието на леглото: всички бяха пълни с обикновени, безполезни, проядени от молци спални чаршафи и рокли, в чиито джобове имаше ронещи се боклуци. Но в джоба на една от роклите, която изглеждаше тежка, намерих шепа гладки черни камъчета със странен блясък; изтичах навън с тях, но Старик каза нетърпеливо:

— Не! За какво са ми? Може така да скитам десет хиляди години в дълбините на злия дух и никога да не намеря изход; хвърли ги!

Под една възглавница майка ми намери стара, потъмняла медна монета, която той отхвърли с думите:

— Не мога да намеря пътя към вкъщи в сънища!