Буря се надига
- Автор: Джордан Роберт, Сандърсън Брандън
- Серия: wheel of time #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буря се надига». Краткое содержание книги:
Кацуан огледа стаята. Зад нея, в коридора, Мъдрите започнаха да разпитват Девите.
— Е? — попита тя. — Какво стана?
Мин вдигна глава. По шията й имаше червени следи и започваха да отичат. Ранд не се обърна от прозореца. „Безочливо момче“ — помисли Кацуан и пристъпи към него.
— Говори, момче! Трябва да знаем дали лагерът е в опасност.
— Опасността е премахната — промълви той тихо. Нещо в гласа му я накара да се поколебае. Очаквала беше от него гняв или може би задоволство. Най-малкото умора. Но гласът му прозвуча хладно.
— Ще обясниш ли какво означава това? — настоя Кацуан.
Най-сетне той се обърна и я погледна и тя неволно направи стъпка назад, макар да не можеше да обясни защо. Той все още си беше същото глупаво момче. Прекалено висок, прекалено самоуверен и прекалено упорит. Сега обаче излъчваше някакво странно спокойствие, в което имаше нещо мрачно. Като спокойствието, което виждаш в очите на осъден в мига преди да пристъпи към клупа на палача.
— Наришма — каза Ранд, загледан над рамото на Кацуан. — Имам сплит за теб. Запамети го. Ще ти го покажа само веднъж.
С тези думи ал-Тор изпъна ръката си настрани и лъч ярка бяла светлина се изстреля от пръстите му и порази палтото му на пода. То изчезна сред взрив от светлина.
— Казах ти никога да не използваш това, момче! — изсъска Кацуан. — Никога повече няма да го правиш. Чуваш ли ме! Това не е…
— Това е сплитът, който трябва да използваме в битката си с Отстъпниците, Наришма — каза ал-Тор и тихият му глас се вряза в гласа на Кацуан. — Ако ги убиваме с всичко друго, могат да се преродят. Опасен инструмент е, но все пак е инструмент. Като всеки друг.
— Забранен е — заяви Кацуан.
— Аз реших, че не е — заяви спокойно ал-Тор.
— Никаква представа нямаш какво може да причини този сплит! Ти си просто дете, което си играе с…
— Виждал съм белфир да унищожава градове — заговори ал-Тор, очите му бяха измъчени. — Виждал съм хиляди, прогорени от Шарката от пречистващия му огън. Ако мен наричаш дете, Кацуан, какво тогава са онези от вас, които са с хиляди години по-млади от мен?
Погледна я в очите. Светлина! Какво беше станало с него? Кацуан с усилие събра мислите си.
— Значи Семирага е мъртва?
— По-лошо от мъртва — отвърна ал-Тор. — И много по-добре в много отношения, бих казал.
— Е, добре. Предполагам, че можем да продължим с…
— Познаваш ли това, Кацуан? — каза ал-Тор и кимна към нещо метално на леглото му, почти скрито под завивките.
Тя пристъпи напред колебливо. Сорилея я изгледа с неразгадаемо изражение. Явно не желаеше да се въвлича в разговора, докато ал-Тор е в такова настроение. Кацуан не можеше да я вини.
Дръпна завивките и видя две много познати гривни. Нашийника го нямаше.
— Невъзможно — прошепна тя.
— Така и предположих — отвърна ал-Тор със същия ужасяващо спокоен глас. — Казах си, че очевидно не би могъл да е същият тер-ангреал, който ти поверих. Ти ми обеща, че ще е защитен и скрит.
— Е, добре — каза смутено Кацуан. Дръпна отново завивките над гривните. — Уточнено е значи.
— Да. Пратих хора в стаята ти. Кажи ми, това ли е кутията, в която държеше гривните? Намерихме я отворена на пода на жилището ти.
Една Дева внесе позната дъбова кутия. Нейната кутия!
— Претърсил си стаята ми!? — възкликна ядосано Кацуан.
— Не знаех, че си на гости на Мъдрите — каза ал-Тор, кимна със сдържана почтителност на Сорилея и Амис и те му отвърнаха колебливо. — Пратих слуги да те намерят, защото се опасявах, че Семирага може да се е опитала да ти отмъсти.
— Не трябваше да могат да пипнат това — промълви Кацуан и взе кутията от ръцете на Девата. — Бях я защитила с най-сложните прегради.
— Недостатъчно сложни — отвърна ал-Тор, обърна й гръб и пак се загледа навън към лагера.
Възцари се тишина. Ранд явно смяташе, че Кацуан е виновна за кражбата на мъжкия ай-дам, но това беше нелепо. Беше подготвила най-добрата позната й преграда, но пък никой знаеше на какво са способни Отстъпниците.
Как все пак бе оцелял ал-Тор? А останалото в кутията? Разполагаше ли ал-Тор с ключа за достъп, или статуетката бе открадната от Семирага? Смееше ли Кацуан да попита? Мълчанието се проточи.
— Какво чакаш? — попита най-сетне тя с цялата дързост, която успя да събере. — Извинение ли чакаш от мен?