Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Необикновеното е, че вчера сутринта, като отидох да й занеса чай и гореща вода за баня, трябваше да похлопам няколко пъти, за да я събудя, а тя не ме пусна да вляза в стаята й, само грубо ми подвикна: „Махай се!“, през вратата с вулгарния си глас, а… — А Со драматично понижи глас… — само минути по-късно Големият Остър нос, от ония чуждоземски дяволи, дето нашите чуждоземски дяволи ги наричат Жабари, почука тихо ей така. — Тя потропа три пъти, после още веднъж. — И му отвори веднага!
А Ток премигна:
— Веднага ли? Него? Жабарят? Пусна него, а тебе не? Ти видя ли го?
— Да, но той не ме забеляза.
— Аййиая! Хитро си постъпила. Продължавай, По-млада ми сестрице! — А Ток ловеше всяка дума. — Продължавай.
— Той постоя няколко минути, после изнесе нещо, завито в кафява коприна. Като крадец в най-тъмната нощ. Но не ме видя, че го следя — А Со пак млъкна, харесваше й — както на всички китайци — да споделя клюки и тайни. — Нито че тръгнах подире му.
— В името на всички богове, големи и малки, наистина ли? — А Ток наля две чаши мадейра, което те отпиха с наслада. — Да си жива и здрава, По-млада ми сестрице, нека никога твоята Нефритова Порта не те безпокои. Продължавай, продължавай!
— Той слезе на брега, качи се в лодка с гребла и загреба навътре в морето. След малко го видях да пуска нещото в морето.
— Не думай!
— Да. После загреба обратно. Но не ме видя въобще.
— Какво ли може да е хвърлил?
А Со се наведе напред към нея:
— Когато госп’жица ме пусна вътре, огледах внимателно. Леглото и нощницата й бяха прогизнали от пот, а тя изглеждаше, сякаш е изкарала треската от Хепи Вали. Личните й кърпи бяха вир-вода, по-тежки от обикновено. Нареди ми да изчистя всичко, да донеса гореща вода и да не пускам никого — дори тай-пана. Щом сторих нужното, тя се строполи на леглото и пак заспа.
— В това няма нищо странно, но тая работа с Острия нос — даа! — кимна А Ток дълбокомислено. — Цялата работа е като магарешко говно, отвън блести, но все си е говно. Ясно, отървал я е от нещо.
А Со се поколеба:
— А твоят уважаван син дали не е спал с нея?
А Ток се изкиска.
— Сигурна съм, че се е опитвал, но Златната катеричка няма да допусне Небесният му ствол да се наслади, отваряйки нейната Порта, макар че тя се перчи с нея при всяка възможност. Чувала съм го да стене името й в съня си, горкичкият. Отвратително, ако беше цивилизована, можехме да уговорим цената и да приключим с това.
А Со загледа как А Ток замислено отскубна парче от почти доядената риба с пръчиците си, осмука костта и я изплю в купичката си. По-младата жена с удоволствие би поделила с нея остатъците, техния готвач не го биваше никак.
— Как е готвачът ви напоследък? — попита тя невинно.
— Напредва. Кучето е от моето село, така че е обещало да се оправи. Обучавам го, разбира се. — А Ток направи гримаса. — Напразни усилия, По-млада ми сестрице. Как е господарката ти днес?
— Раздразнителна, както обикновено. Кръвотечението продължава, по-силно е от всякога. Докторът гигант дойде да я види тази сутрин, но тя не пожела да се срещне с него, заръча ми да го отпратя. Има нещо…
— Моят син видя ли я вече?
— Тя ще се срещне с него следобед.
— Добре, днес заради нея говори на своята стара майка като отровна змия. Острият нос и Катеричката в тайно съзаклятие? Мирише, мирише на нещо наистина. Дръж си очите отворени на четири, както и ушите нащрек, По-млада ми сестрице.
— Има нещо друго. — А Со развълнувано ококори очи. Бръкна в джоба си и сложи тапата на масата. Долната й част бе оцветена в черно до лилаво. — Намерих това под леглото, когато взимах нощното гърне.
Сбръчканото лице на А Ток се набръчка още повече от недоумение.
— Е, и?
— Помириши го, По-стара ми сестрице.
А Ток се подчини. Миризмата беше остра, стори й се позната.
— Какво е това?
— Не съм сигурна… но ми мирише на Тайната на луната. Мисля, че с тази тапа е било запушено шише, съдържащо Тайната на луната… и други билки.
По-възрастната жена зяпна:
— Очистителното? За помятане ли? Невъзможно! Защо ще й е да го прави?
— Много е позорно за твоя син да стане баща преди сватбата, нали? Ти знаеш каква врява вдигат чуждоземските дяволи за сватбата, скандалите и девствеността, никакво чукане преди венчавката — все мъжът бил виновен — какви глупости! Позор за сина ти. После трябва да се отговаря пред тай-тай Тес, както и пред отвратителния и отмъстителен чуждоземски бог.