Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
Опитвам се да гледам навсякъде другаде, освен към Хасан. Но той е толкова огромен, че ми е трудно.
— Нямах избор — мърмори Куратора.
Бягството
1.
Беатрис изскача навън, бързо заобикаля микробуса и сяда зад волана. Двамата с Куратора трябва да прескочим Хасан, за да достигнем двете седалки зад нея. Оцапвам коляното си с кръв.
Използвайки дистанционно управление, Беатрис отваря вратата на гаража и ускорява покрай редиците паркирани коли и бетонни колони. Едва сега си спомням, че забравих да взема другата си патерица. Нищо.
Гумите скърцат по пода на гаража. Беатрис завива и след това рязко натиска спирачката, за да се изкачи по стръмния, набразден изход. Излизаме в голям заден двор, след което поемаме по пътя през парка.
— Изоставаме от плана с половин минута — казва Куратора.
Беатрис ускорява. Чакъл и малки камъни се удрят в шасито на микробуса.
— Странно — казва Беатрис изведнъж.
— Какво? — пита Куратора.
— Ако Хасан е знаел какво правим, значи и Естебан знае. Но къде е той? Защо не ни спира?
Тази част от парка не е осветена. Беатрис кара колкото се може по-бързо. Тъмните дънери на дърветата се сливат, образувайки черна стена от двете страни на микробуса. Малко животинче, зайче или катерица, замръзва по средата на пътя, осветено от фаровете ни. В мига преди да го сгазим, то се хвърля в храстите.
Беатрис стиска волана толкова силно, че кокалчетата на пръстите й са побелели.
Между дърветата виждаме светлините от паркинга, който се намира до къщичката на пазача на западната порта. Двамата с Куратора дръпваме завесата между предната и задната част на микробуса.
Беатрис натиска спирачката и спуска стъклото на прозореца си. Пазачът я пита нещо и се засмива. Долавям думите „Кока-кола“. Беатрис отговаря. Пазачът се смее. Говорят на испански, така че не разбирам какво си казват. Двойната порта издрънчава и се отваря. Беатрис казва нещо и се засмива.
— Si, si, si!47 — смее се пазачът.
— Bueno, Carlos — казва Беатрис. — Buenas noches.48
В този момент се включва главната аларма.
Името е подходящо. Оглушителният шум за момент ме кара да се зачудя дали не е избухнала Третата световна война. Алармата звучи като смесица от противовъздушна сирена и сирена за мъгла, само че усилена десетократно, така че да я чуват всички в Доминиканската република, Хаити, Пуерто Рико, Ямайка и югоизточна Куба.
Поглеждам през задния прозорец и виждам, че дворецът „Миерколес“ и паркът около него са осветени като хотелски комплекс в Дубай.
Портите спират да се движат. След това автоматично започват да се затварят.
Беатрис натиска педала на газта. Микробусът подскача и се заклещва между портите, които започват да стържат страните му.
Пазачът чука обезумял по задната врата.
— Спрете! Que pasa?49 Спрете!
Със силно стържене на метал микробусът се измъква от хватката на вратите.
2.
От двете страни на алеята, свързваща западната порта с широкото авеню, има ниска тухлена стена, покрита с мимоза, плъзнала чак до кованото желязо. Когато излизаме на главния път, Беатрис не поглежда нито наляво, нито надясно. Сив мерцедес набива спирачки и се поднася по асфалта. Шофьорът гневно натиска клаксона си.
Беатрис ускорява микробуса „Кока-кола“ до скорост от сто и двадесет километра в час.
— Хората сигурно си мислят, че бързаме за някой много жаден клиент — отбелязва Куратора.
За щастие по това време на нощта по пътя няма много коли. По средата на авенюто има засадени дървета. Червени и оранжеви светлини примигват от оградата на двореца „Миерколес“.
На следващото кръстовище завиваме надясно. Там ни чака идентичен червен микробус „Кока-кола“. А зад него — съчленен камион „Лексус“, форд „Транзит“ и два „Хамър“-а.
Беатрис набива спирачки. Другият микробус „Кока-кола“ завива по авенюто и продължава в посоката, в която се движехме ние. Беатрис отново подкарва микробуса и го качва в ремаркето на съчленения камион по алуминиева рампа. Портите на двореца „Миерколес“ са изтрили логото „Кока-кола“ от страните на микробуса. След като заключват вратата на камиона, Беатрис, аз и Куратора хукваме към лексуса. Камионът потегля в облак от черни дизелови изпарения. Ние тръгваме след него в лексуса, а зад нас се движат фордът и двата хамъра, натоварени с щурмоваците от Обществото. Десет минути по-късно излизаме заедно на главния път.
47
Да, да, да! (исп.). — Б.пр.
48
Добре, Карлос. Лека нощ! (исп.). — Б.пр.
49
Какво става? (исп.). — Б.пр.