Черният орден
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-751-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса
От тях зависеше да създадат работа на армията на Вааленберг и при възможност да завземат имението. Как щяха да се справят зулусите срещу много по-добре въоръжените и опитни войници от охраната? Дали Кървавата река нямаше да се повтори?
Имаше само един начин да проверят.
Монк се качи в претъпканото задно отделение на хеликоптера. Моси се настани до майор Брукс. Седяха на пейката срещу двете жени и Пейнтър. Още един новодошъл, полугол зулус, казваше се Тау, също се беше сгъчкал отзад. Седеше извърнат на една страна, за да държи късото си копие опряно в гърлото на помощник-пилота.
Началник Джералд Келог седеше до Гюнтер, овързан и със запушена уста. Едното му око беше подуто и посиняло.
Монк потупа Гюнтер по рамото и вдигна палец — даваше му знак да излита. Гюнтер кимна, издърпа лоста към себе си и хеликоптерът подскочи във въздуха с рев.
Земята пропадна. Имението се ширна пред тях. Монк бе научил, че имението разполага с ракети земя-въздух. Бавният търговски хеликоптер нямаше оръжия и бе лесна мишена.
Което не беше добре.
Монк се наведе напред.
— Време е да си заработиш прехраната, началник.
И се ухили злобно. Знаеше, че тази му усмивка не е от най-приятните гледки, но в момента вършеше работа.
Келог пребледня.
Доволен, Монк вдигна микрофончето на радиостанцията към устата на главния надзирател.
— Свържи ни с охраната.
Камиси вече беше получил кодовете за връзка. Келог пък беше получил насиненото си око.
— Придържай се към сценария — предупреди го Монк, все така зловещо ухилен.
Келог се преви още малко напред, по-далеч от него.
Чак толкова ужасна ли беше усмивката му?
За да подсили допълнително заплахата, Тау притисна върха на копието към врата на пленника.
Откъм радиото се чу статичен шум и Келог предаде съобщението според инструкциите.
— Заловихме един от избягалите ви затворници — каза на охраната. — Монк Кокалис. Ще го доставим на площадката за кацане на покрива.
Гюнтер следеше реакцията на охраната в слушалките на главата си.
— Разбрано. Край — каза Келог.
Гюнтер каза високо:
— Получихме достъп. Навлизаме.
Наведе носа на хеликоптера и ускори към имението. Къщата се появи в полезрението им. От въздуха изглеждаше още по-голяма.
Монк се извъртя към Лиза. Анна беше опряла глава на прозореца, очите й бяха присвити от болка. Пейнтър висеше на предпазния си колан и стенеше. Действието на седатива отслабваше.
Лиза му помогна да го облегнат назад.
Монк забеляза, че лекарката държи ръката на Пейнтър… държала я беше през цялото време.
Погледите им се срещнаха.
Очите й излъчваха страх.
Но не за самата нея.
— Вдигнат ли е предавателят? — попита Болдрик.
Исак кимна от компютъра си.
— Подготви Камбаната за активиране.
Болдрик се обърна към Грей.
— Въведохме ДНК кодовете на твоите хора в Камбаната. Сега тя ще настрои излъчването си така, че да денатурира и избирателно да унищожи всички съвпадащи ДНК, без да засегне останалите. Нашата версия на окончателно решение.
Грей си представи Фиона, скрита в стаята горе. И Монк, когото щяха да доставят с хеликоптер всеки момент.
— Няма нужда да ги убивате — каза той. — Заловихте партньора ми. Оставете момчето и момичето на мира.
— Ако не друго, през последните дни научих, че е добре човек да се презастрахова. — Болдрик кимна на Исак. — Активирай Камбаната.
— Чакай! — извика Грей и пристъпи напред.
Ишке — беше му взела пистолета — му махна да отстъпи.
Болдрик погледна към тях, отегчен й нетърпелив.
На Грей му беше останал само един коз.
— Знам как да разбия кода на Хуго.
Болдрик го погледна изненадано и махна на Исак в знак да изчака.
— Можеш значи? Да успееш там, където свързани компютри „Крей“ се провалят?
Съмнение тежеше в гласа му.
Грей си даваше сметка, че трябва да му предложи нещо, каквото и да е, стига то да отърве приятелите му от смъртоносното облъчване. Посочи монитора, по който се редяха разбъркани поредици от руни. Компютърът ги разбъркваше в търсене на значима комбинация.
— Ще се провалите, ако действате сами — убедено заяви Грей.