Степният вълк

Събитията от младостта на Чингис хан, формирали великия завоевател, са наистина необичайни. Много малко източници от онова време са достигнали до нас и дори най-прочутият — „Тайната история на монголите“ — е оцелял като по чудо. Оригиналът, написан на монголски по поръчка на самия Чингис, не е запазен. За щастие разполагаме с по-късна китайска транслитерация и именно на нея дължим по-голямата част от познанията ни за Темуджин от племето борджигин — сините вълци. Английският превод на Артър Уоли стана основен източник за „Степният вълк“.

Макар точното значение на името да е спорно, Темуджин-Уге е името на татарин, когото Есугей убил, но после кръстил сина си на победения воин. Името е сходно с монголската дума за желязо и обикновено се приема, че означава точно това. Възможно е обаче да става дума за съвпадение. Темуджин бил роден със съсирек в ръката, което несъмнено е уплашило тълкувателите на поличби.

Темуджин бил висок за монгол и имал „котешки очи“. Дори сред калените си сънародници изпъквал с издръжливостта си на жега и студ и с безразличието си към раните. Владеел тялото си напълно. Като цяло монголите имат превъзходни зъби и зрение, черна коса и червеникава кожа и се смятат за братовчеди на американските племена, прекосили замръзналия Берингов пролив и достигнали Аляска преди 15 000 години. Сходствата между тези народи са наистина поразителни.

По-голямата част от жителите на съвременна Монголия продължават да ловуват с лък или пушка, отглеждат овце и кози и особено ценят понитата. Практикуват шаманизъм и бележат всяка височина с дълги ивици синьо платно в чест на бащата-небе. Небесното погребение, или излагането на труповете на височини, където да бъдат разкъсани от диви животни и птици, се извършва по начина, по който съм го описал.