Мис Каприз
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мис Каприз». Краткое содержание книги:
И са на път да се влюбят безумно...
Само допреди няколко месеца тя е пиела шампанско на партитата на висшата английска аристокрация, омайвайки с чара си дори и принцове. Но след смъртта на майка й всичко в живота й се преобръща и нещастията я сполетяват едно след друго. Сега, разорена и отчаяна, тя куцука по един селски път насред Тексас в розова рокля с кринолин...
Той обича три неща: играта на голф, студената бира и красивите жени. Но ако знаеше какви неприятности го очакват с тази надменна английска лейди с грозна бална рокля, никога нямаше да й предложи помощта си...
Запознайте се с Франческа Дей и Дали Бодин – двама души, различни като деня и нощта. Тяхната история ще ви очарова и плени; ще ви трогне и разсмее до сълзи.
- Но, Франческа...
Тя го целуна бързо по бузата и излезе от кабинета му, преди да е успял да каже нещо повече. Знаеше, че популярността й не е гаранция, че няма да бъде уволнена, ако от телевизията сметнеха, че е неразумна, но трябваше да поеме този риск. Събитията от последните шест седмици й бяха показали какви са приоритетите й и я бяха научили на нещо важно за нея самата - повече нямаше какво да доказва.
Когато стигна до своя офис, я чакаха купчина съобщения. Взе първото, после го остави настрани, без да го прочете. Погледът й се плъзна по папката върху бюрото, която съдържаше подробен опис на професионалната голф кариера на Далас Бодин. Докато се опитваше да изключи Дали от ума си, тя събираше материали за него. Макар че си играеше замислено със страниците, не си направи труда да препрочете това, което вече беше проучила внимателно. Всяка статия, всяко телефонно обаждане, което бе направила, всяко късче информация, което успя да събере, сочеше едно и също нещо. Далас Бодин имаше таланта да стане шампион. Той просто не го искаше достатъчно силно. Помисли си за това, което Скийт й беше казал, и се зачуди какво общо има с Теди, но отговорът продължаваше да й се изплъзва.
Стефан беше в града и тя бе обещала вечерта да отиде с него на частно парти в „Ла Кафе Баск“. През останалата част от следобеда обмисляше да го отложи, но знаеше, че ще е проява на страхливост. Стефан искаше нещо от нея, което тя вече знаеше, че не може да му даде, и не беше честно да отлага разговора с него.
След като тя се върна от Уайнет, принцът беше идвал в Ню Йорк два пъти и тя го беше видяла и двата. Разбира се, той знаеше за отвличането на Теди, така че Франческа бе принудена да му разкаже поне отчасти за случилото се, но пропусна всякакви подробности за Дали.
Разгледа снимката на Теди на бюрото си. На нея той плуваше с голям гумен пояс с Флинтстоун, а малките му кльощави крачета проблясваха във водата. Ако Дали не искаше да контактува отново е нея, поне можеше да направи някакъв опит да се свърже е него. Чувстваше се тъжна и разочарована. Смяташе Дали за по-добър човек, отколкото се беше оказало, че е. Докато привечер се прибираше у дома, си каза, че трябва да приеме факта, че е направила огромна грешка и да забрави за нея.
Преди да се облече за срещата си със Стефан, седна при Теди, докато той вечеряше, и се замисли колко безгрижна беше само преди два месеца. Сега се чувстваше така, сякаш носеше тревогите на света на плещите си. Нелепата й забежка с Дали изобщо не биваше да се случва, сега се готвеше да нарани Стефан, а телевизията можеше и да я уволни. Беше твърде нещастна, за да може да разведри Холи Грейс, и се тревожеше ужасно за Теди, който беше затворен и очевидно нещастен. Не искаше да говори за станалото в Уайнет и блокираше всичките й опити да го накара да обсъжда неуспехите си в училище.
- Днес как беше положението с госпожица Пиърсън? - попита тя небрежно, докато го гледаше как рови из яденето си.
- Нормално... май.
- Само нормално?
Той отмести стола си назад и вдигна чинията си.
- Имам да пиша домашни. Не съм много гладен.
Франческа се намръщи, когато Теди излезе от кухнята. Щеше й се преподавателката му да не е толкова строга и раздаваща наказания. За разлика от предишната учителка на Теди, госпожица Пиърсън, изглежда, беше по-загрижена за оценките, отколкото за ученето, качество, което Франческа смяташе за катастрофално, когато се работи с надарени деца. До тази година Теди никога не се беше тревожил за оценките си, но сега, изглежда, това беше всичко, за което мислеше. Докато обличаше обсипана с мъниста рокля на „Армани“ за вечерта със Стефан, тя реши да си насрочи среща с ръководството на училището.
Партито в „Ла Кафе Баск“ беше оживено, с чудесна храна и задоволителен брой известни личности, но Франческа беше твърде разсеяна, за да му се наслаждава. Група папараци чакаха отвън, когато двамата със Стефан излязоха от ресторанта малко след полунощ. Тя придърпа яката на коженото палто плътно под брадичката си и извърна поглед от проблясващите светкавици.
- Самурът е отвратителен - промърмори.
- Едва ли някой ще сподели мнението ти, скъпа - отвърна Стефан и я поведе към лимузината си.
- Този медиен цирк е заради палтото - оплака се тя, след като лимузината се измъкна от трафика на Петдесет и пета източна. -Теб пресата почти не те безпокои. Заради мен е. Ако бях облякла стария си шлифер... - Тя забърбори за самура, за да печели време, докато се опитваше да намери кураж да го нарани. Най-накрая замълча и остави старите спомени, които я преследваха цяла вечер, да я обземат - мислеше за детството си, за Клоуи, за Дали. Стефан се взираше в нея, очевидно изгубен в собствените си мисли. Докато лимузината завиваше покрай „Картие“, тя реши, че повече не може да отлага, и докосна ръката му.