Вестители

— Това грешно ли е? — прошепна през накъсаното си дишане.

Вплетох пръсти в косата му, неспособна да му отговоря. Отново плъзна език по кожата ми. Тялото ми настръхна.

— Как може да е грешно, когато чувствам, че е най-правилното нещо, което мога да направя?

Подпря тялото си на една страна и свободната му ръка намери моята. Сключихме пръсти. Стисна ме настойчиво, за да се увери, че наистина съм тук.

— Как може да е грешно да те обичам по такъв начин?

Гърдите ми се стегнаха и мислите излетяха от главата ми. Ако досега страхът от това, което следваше, се бореше за надмощие с дивия копнеж да вкуся от тялото му, то всяко колебание се изпари на мига още преди да е изрекъл и последната дума. Дръпнах го към себе си и изстенах, когато усетих тежестта на тялото му. Исках да усетя всеки сантиметър от кожата му върху себе си. Ръката ми се спусна от широките му рамене към гръбнака му и ласката ми го накара да изстене. Плъзна длан по вътрешната част на бедрото ми и с едно движение разтвори краката ми. Настани се между тях и усетих възбудата на тялото му. Притисна се към мен и се придвижи бавно нагоре. Сетне се спусна пак надолу и така без да се отделя от мен до безкрай.

Извих се под него, подчинена на удоволствието, което премина по всяка клетка в цялото ми същество. От устата ми се изтръгваха стонове, които бях прекалено замаяна, за да възпра. Игор прокара ръка през разпиляната ми коса, спусна я надолу, мина през ключицата и прокара нежно пръст по овала на гърдите ми. Гледаше ме с натежали клепачи, премрежени от страстта, която излъчваше тялото му. Продължаваше да се движи върху мен и с всяка секунда ставаше все по-невъздържан. Надигнах глава и захапах леко устните му. Той затвори очи и се предаде на целувката, пропита с отчаяние и възбуда. Пръстите му се спуснаха надолу по ребрата, заиграха се със сатенения плат на нощницата и продължиха към талията. Обхвана с ръка дупето ми и ме повдигна към себе си. Разтреперих се при допира със стегнатото му тяло. Всеки негов мускул беше в напрежение, опъваше се като струна под гладката му кожа. Притиснах се още по-силно към него. Лицето му потрепна.

— Искам да те гледам, Ксения — прошепна. Гърдите му се надигаха и се спускаха под напора на развълнуваното му дишане. — Искам да усещам как се извиваш под мен от удоволствие.

Изстенах. Когато ми говореше с този дрезгав глас, вътрешностите ми се присвиваха от желание.

— Какво чувстваш, Ксения? — очите му ме гледаха настойчиво, притворени от възбудата.

— Желая те — успях да изрека. Отворих уста, за да вдишам дълбоко. — Искам да ме докосваш…