Жените, които го познаваха [bg]

Роланд заобиколи от другата страна. Когато той застреля надзирателя, шофьорът се бе опитал да избяга, но не беше достатъчно бърз. Роланд го настигна, сграбчи го и удари главата му три пъти в линейката. Сега той хвана изпадналия в безсъзнание шофьор, хвърли го отзад при другите и се качи. Не обърна внимание на надзирателите. Единият беше мъртъв, а другият умираше. Роланд отключи белезниците от коланите им и преобърна шофьора. Изви ръцете му зад гърба и му сложи белезници, а после се обърна към Фатима, която все още седеше на стола до носилката.

– Твой ред е.

Тя поклати глава. Не беше в състояние да помръдне. Роланд пристъпи към нея, издърпа я от стола и я блъсна на пода. Фатима не се съпротиви, когато той изви ръцете й зад гърба и й сложи белезници. Роланд взе одеяло, слезе, мина покрай Едвард, приближи се до дясната врата и започна да събира стъклата, които се бяха посипали навсякъде в шофьорската кабина. Когато изхвърли повечето, постла одеялото на седалката и помогна на Хинде да седне. Преди да затвори вратата, строши останалата част от стъклото, така че прозорецът да изглежда по-скоро отворен, отколкото разбит. След това отиде до червения сааб и взе голяма ролка тиксо от задната седалка. Върна се в линейката и облепи глезените на шофьора и жената за всеки случай. Накрая уви тиксото два пъти около главите им, покривайки устата им. Изскочи навън, затвори вратите, седна зад волана и превъртя ключа на стартера. Всичко продължи по-малко от пет минути. Никой не ги видя. Нищо не се движеше. Не се приближаваха никакви сирени. Чуваха се само звуците на гората.