При реките на Вавилон

Двата транспортни самолета C-130 летяха на запад над иракската пустиня.

Исак Бург седеше на един брезентов стол и тихо разговаряше с майор Барток, който пишеше оперативния си доклад. Ръцете и голите гърди на Бург бяха намазани с йод. На шията му имаше бяла превръзка, която той постоянно докосваше.

Барток удивено клатеше глава на отговорите му и полагаше всички усилия да разбере как мирната мисия е унищожила цяла рота опитни войници. От професионална педантичност или обикновено човешко любопитство майорът се опитваше да открие елементите, които бяха направили възможно това чудо.

— Навярно в армията бихме могли да използваме няколко батальона делегати на мирни конференции — каза той.

Бург се усмихна.

— Просто толкова силно вярваха в мира, че когато някой се опитваше да го провали, те се разгневяваха и реагираха като лъвица, защитаваща малките си. Парадоксално е, зная, но не мога да го обясня по друг начин.

— Звучи добре — отвърна Барток. — Но ще напиша само, че успехът се дължи на съчетание от умело ръководство, подходящ за отбрана терен и изобретателни защитници.

— Звучи добре — повтори Бург.

Той прие втора чаша кафе от стюарда и се отпусна назад. Този кратък полет беше най-дългият през живота му.

Майорът започна да препрочита списъка на жертвите. Убит в бой. Ранен в бой. Изчезнал в бой.

Бург се огледа. Бяха изгубили толкова много хора. Толкова много заслужаваха да са тук, а не в зелените чували за трупове на борда на другия самолет.

— Хората от охраната са се справили невероятно — каза Барток.

Исак кимна. Петима от шестимата бяха мъртви. Брин, Каплан, Рубин, Алперн и Маркус. Бе останал само раненият Яфе. Дворцовата гвардия на Хауснер. С тяхна помощ беше наложил своята власт. Те му бяха верни и той им бе верен. Какво повече можеха да искат мъжете един от друг? Бяха професионалисти, а професионалистите винаги даваха големи жертви. Ала така и трябваше да е.

И пилотите. Те също бяха професионалисти, също бяха дали жертви. В самолета си — независимо дали в Лод, или Вавилон — екипажът се беше чувствал отговорен за пътниците. Даниил Якоби и Рахил Баум бяха тежко ранени, но Бург виждаше, че все още са на операционните маси, а това бе за предпочитане, отколкото да са под зеления брезент на рампата. Състоянието на Питър Кан също беше сериозно, но стабилно. Вече го бяха оперирали. Хирургът му бе показал окървавената карта, с която Бург беше затворил раната на гърдите му. „Това му е спасило живота — рече лекарят. — Когато го изпишат от болницата, ще ви е длъжник.“ После смачка картата и я хвърли в кошчето за боклук.