Кралска кръв

Разрушение бележеше пътя на Калиам и неговата армия през равнините на Астерилхолд. Пасищата бяха разровени и превърнати в кални полета. Гори бяха изсечени до последното дърво. Костите на света лежаха оголени, оглозгани. Тежка рана, нанесена от една кратка и успешна военна кампания. Какви ли щяха да са последствията от една дълга война, чудеше се Ситрин.

Парин Кларк убиваше времето с разговори за финанси и валута, Ситрин го слушаше и добавяше по нещо. Парин ѝ разказа как преди време кралете на Боржа решили да пуснат в обръщение две валути, едната за търговия, другата за данъци, като двете по закон не можели да се обменят взаимно. Човек можел да натрупа огромни печалби от търговия и пак да няма пари да си плати данъците, ако това било в интерес на регоса и неговия съвет. Ситрин му разказа как бе дошла в Порте Олива без пукната пара, ако не се броеше прекараното контрабандно съкровище от Ванаи, и как благодарение на нея един товар съсипани от водата рокли бяха превърнали холскарските солени бои в последен крясък на модата. Единственото, за което не обелиха и дума — без да се уговарят изрично, но сякаш по взаимно мълчаливо съгласие, — бяха Антеа, Камнипол и всичко, което бяха преживели по време на бунта.

Което не означаваше, че не говореха за Гедер Палиако.

— И той нито веднъж не е излязъл от онова подземие? — попита Парин Кларк. — Сигурна си?

— Почти. Може да е излизал, докато бях навън, и да се е връщал преди мен, но не го е споменавал. Нито той, нито Астер. А не виждам защо биха премълчали нещо такова.

— Може би наистина не е излизал — каза той. — Но толкова много хора твърдят, че са го видели по време на уличните сражения, че би било удивително, ако поне една от тези истории не отговаря на истината.

— Е, хората виждат онова, което искат да видят — каза Ситрин. — А мисълта за водач, който е толкова смел и отдаден на народа си, че излиза маскиран на улицата и се промъква зад вражеските линии, със сигурност вдъхва надежда у повечето хора. Лично за себе си не мога да реша дали такава мисъл е вдъхновяваща, или плашеща.

— Хмм — беше единственият коментар на Парин.

Карс ѝ се стори съвсем различен град сега, когато го наближиха от изток. Чифлиците и махалите постепенно отстъпваха пред по-големи многофамилни къщи, а после изведнъж кулите, които бяха различавали на хоризонта, се възправиха току пред тях, проточили снаги към напеченото бяло небе. А малко по-нататък бяха скалите и Плиткото море. Ситрин беше останала в Карс съвсем за кратко, преди да потегли към Антеа. Идеята да подкопае влиянието на Пик Устерзал сега ѝ се струваше като амбицията на някаква друга жена. Когато най-после стигнаха до крепостта на холдинговото дружество, Ситрин изпита неочаквано облекчение, сякаш се връща в къщата на скъп приятел. На любовник дори.