Вечерните новини

Автор: Хейли Артур
Язык: болгарский
Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:

Артър Хейли смята за свои приятели всички, които са купили негова книга, а те са 150 милиона души в 30 страни. Самият той е англичанин по рождение, канадец по паспорт, но действието на неговите модерни епоси за напрегнатото ежедневие в различни професионални сфери — „Летище“, „Хотел“, „Колела“, „Болница“ и най-новия „Вечерните новини“ — се развива предимно в САЩ. Сюжетите избира според интереса на хората към една или друга област от живота. Така е и с последния му засега бестселър „Вечерните новини“. Хейли винаги се е възхищавал от магията на телевизионната журналистика, а в Перу научил много неща за терористичната организация „Сендеро Луминосо“, но го посъветвали да не отива чак в базата им в Андите, за да не го сполети съдбата на трима убити там журналисти. Книгата си подготвял около три години. Както и предишните, „Вечерните новини“ съдържа не само информация, но и посланието, че „заложниците никога не бива да бъдат спасявани с цената на отстъпки пред похитителите“.
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.

Перейти на страницу:

— Чудех се дали… при положение, че баща ми… — опита се да обясни Слоун.

— …дали няма да има място за вас и мис Ейбръмс, като отивам да ги прибера ли? — довърши вместо него Силери.

— Да.

— Нямам нищо против. Тъй като един от очакваните пътници е момче, а няма да има никакъв багаж, теглото не е проблем. Само че бъдете тук преди изгрев утре… и на следващия ден, ако се наложи.

— Непременно ще бъдем — отвърна този път Рита и поясни на Слоун: — Хари не залагаше много на успех още през първия ден. Затова полетът утре е само за всеки случай. Но на втория ден смяташе вероятността за по-голяма.

* * *

Рита мислеше да направи още нещо. Без да казва на Кроф, тя написа един текст до Лес Чипингъм, който щеше да предаде по факса, та председателят да го намери, като пристигне в понеделник сутринта на работа. И нарочно не написа номера на факса в личния кабинет на председателя, а на онзи при „подковата“. Така щяха да го прочетат всички, както бе станало със съобщението за уволняването на Хари Партридж. За всеки случай в адреса добави и: „Копие до всички редакции“.

Посланието гласеше:

„Презряно, егоистично и страхливо копеле!

Да уволниш Хари Партридж по този подъл начин — без причина, без предупреждение и без каквото и да е обяснение — само за да не скършиш хатъра на оная кучка, твоята покровителка, жената айсберг Лойд-Мейсън, е предателство към всичко честно и почтено в Си Би Ей.

Но Хари ще излезе от тази тиня чист като младенец! А ти вониш на канален плъх, какъвто си.

Недоумявам как съм могла да лягам с теб толкова пъти. Но никога повече! И последният мъж на света да останеш, пак няма да те пусна да припариш до мен.

И не си въобразявай, че ще работя повече за теб!

С дълбока тъга по онова, което беше някога и което никога вече няма да бъдеш, оставам твоя бивша приятелка, бивша почитателка, бивша любовница, бивша редакторка

Рита Ейбръмс“

След като горното бъде получено и асимилирано, помисли си Рита, Хари няма да е единственият, който ще си търси нова работа. Но не се притесняваше. Почувства голямо облекчение, гледайки как факсът напуска ЕНТЕЛ, за да бъде след няколко минути вече в Ню Йорк.

В Нуева Есперанса бе 2,10 след полунощ. От няколко часа Джесика бе много неспокойна: ту се унасяше, ту се стряскаше, сънувайки кошмари, които се смесваха с реалността. В един момент, сигурна, че е будна, тя бе погледнала към грубо пробитата дупка в стената срещу килията си и й се бе сторило, че в съвсем бледата светлина на отвора вижда лицето на Хари Партридж. После то изчезна така внезапно, както се бе появило. Наистина ли беше будна? Или още сънуваше? А може би имаше халюцинации?

Джесика разтърси глава да я поизбистри, но лицето пак се появи и този път остана. Една ръка й направи знак, който тя не разбра, но се взря по-внимателно в лицето. Възможно ли е? Сърцето й трепна: да, той е! Това наистина бе Хари Партридж.

Устните му беззвучно изричаха някакви думи, движеха се в опит да й съобщят нещо. Тя се съсредоточи, за да разбере, и най-сетне успя да улови думата „пазачът“. Значи: къде е пазачът?

Тъкмо тогава на пост бе Висенте. Беше застъпил преди около час и явно със закъснение, защото Рамон, когото трябваше да смени, му каза нещо много разгневен. Отвръщайки му, Висенте говореше неразбрано — явно беше пиян.

Сега седеше на стола, където не можеше да го видят през прозореца. Стори й се, че очите му са затворени. Автоматът му бе подпрян на стената до него. Наблизо гореше керосинова лампа, на чиято светлина Джесика бе различила лицето на Хари.

Много внимателно, за да не я забележи Висенте, Джесика отговори на безмълвния въпрос, посочвайки с глава към пазача. Устните на Хари отново започнаха да се движат. Чак на третия път тя разбра: „Извикай го.“ Леко кимна, а сърцето й туптеше като лудо от присъствието на Хари. Значи това бе спасението, което толкова дълго бе чакала.

— Висенте! — повика го тя тихичко, колкото да я чуе през дрямката си. После повтори малко по-високо: — Висенте!

Този път той се размърда. Очите му се отвориха и срещнаха погледа на Джесика. Тя му кимна да се приближи до нея. Той се надигна бавно, сякаш се мъчеше да изтрезнее. Тръгна към нея, после изведнъж се обърна да си вземе оръжието. Държеше автомата здраво, готов всеки момент да го използва, ако трябва. Търсейки някаква причина, задето го е събудила, тя реши да го помоли с жестове да я пусне в килията на Ники. Знаеше, че ще й откаже, но сега това беше без значение. Нямаше представа какво е намислил Хари. Знаеше само, че колкото и да е уплашена и напрегната, най-сетне бе настъпил моментът, който се боеше, че никога няма да дойде.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?