Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
— Не знаех за имела, мамо — забеляза Айла. — Знам за моравото рогче и за сладката тръстика, но не знаех, че от имела може да се пометне.
— Все ще изникват неща, за които не съм ти казала, Айла, но това, което знаеш, ти стига. А и знаеш как да изпробваш билките, винаги ще имаш възможност да научиш още. И вратига става, но е по-опасно от имела. Използва се цялото растение — цветове, листа, корени — като се сварява. Ако сипеш вода дотук — Иза посочи белега отстрани на една от купичките си за цярове — и го свариш, докато не остане чаша с този размер — Иза взе едно костена чаша — горе-долу е достатъчно. Обикновено стига една чаша. Понякога помагат и цветовете на хризантемата. Тя не е опасна като имела и вратигата, но и не е винаги ефикасна.
— Най-добро приложение намира при жени, които са склонни лесно да помятат. Винаги е по-добре да използваш нещо по-слабо, не толкова опасно, ако е възможно.
— Точно така. А има и нещо друго, което трябва да знаеш — Иза се огледа да провери да не би Креб да се е върнал. — Никой мъж не трябва никога да научи за това, то е тайна, известна само на знахарките, а и не всички я знаят. Най-добре ще е и никоя жена да не я знае. Ако стопанинът и я запита, ще трябва да му я каже. Никой не би запитал знахарката. Ако някой мъж научи, ще го забранят. Разбра ли?
— Да, мамо — кимна Айла, изпълнена с любопитство и изненада от потайността на Иза.
— Не мисля, че някога ще се наложи да го приложиш върху себе си, но така или иначе трябва да го знаеш като знахарка. Понякога, щом една жена има трудности при раждането, най-добре е да няма повече деца. Знахарката може да и даде цяра, без дори да и каже за какво е. Има и друга причина една жена да не иска детето. Някои билки са изключително чародейни, Айла. Могат да направят Тотема на някоя жена много силен, достатъчно силен, за да предотврати зачеването на нов живот.
— Ти знаеш магия за предотвратяване на бременността, така ли Иза? Нима може слабият женски тотем да стане толкова силен? С всеки тотем ли става? Дори и мог-ър да направи заклинание, което да даде сили на мъжкия тотем?
— Да, Айла. И точно затова никой мъж не бива да разбере. Самата аз прибягнах до това, след като се задомих. Не ми харесваше стопанинът ми и исках да ме даде на друг мъж. Мислех си, че ако изобщо нямам деца, няма да иска да ме задържи — призна си Иза.
— Но нали всъщност имаш дете? Роди Уба.
— Навярно с течение на времето магията губи силата си. Може би тотемът ми не е искал да се жертва повече, може той да е искал да родя дете. Не знам. Нищо не е вечно. Има по-могъщи сили от всякаква магия, но дълги години действаше. Никой не разбира духовете напълно, дори и Мог-ър. Кой би си помислил, че тотемът ти ще бъде сразен, Айла? — Знахарката припряно се огледа. — А сега, преди да се е върнал Креб, нали познаваш мъничкото жълто, пълзящо биле със ситни листенца и цветчета?
— Златната нишка ли?
— Да, точно това, Понякога му викат бурен-удушвач, защото убива растението, върху което се увива. Остави го да изсъхне, натроши горе-долу толкова в шепа, свари го в пълна догоре костена чаша, докато отварата не стане с цвят на зряло сено. Пий по две глътки всеки ден, когато духът на тотема ти не воюва.
— Не се ли прави от него и лапа срещу ужилвания и ухапвания?
— Да, оказа се, че има още едно основание да ти е под ръка, но лапата се поставя на кожата, външно. А за да дадеш сили на тотема си, се пие. Трябва да взимаш и още нещо, когато тотемът ти воюва. Коренът на антилопското биле, изсушен или пресен. Сваряваш го и пиеш отварата, по една купичка всеки ден, докато си изолирана — продължи Иза.
— Това не е ли билето с назъбените листа, което помага на артрита на Креб?
— Точно така. Знам и едно друго, но никога не съм прибягвала до него. Този цяр е на друга една знахарка, обменихме знания с нея. Съществува една определена грудка — в околността не се намира, но ще ти покажа колко по-различна е от останалите. Нарязва се на парчета, сварява се и се скашква на гъсто пюре, после се оставя да изсъхне и се стрива на прах. После трябва доста от нея, половин купичка прах се смесва с вода, за да се получи отново пюре и се взима всеки ден, докато не си изолирана, когато духовете не воюват.
Креб влезе в пещерата и видя двете жени дълбоко погълнати в разговора си. Веднага забеляза промяната у Айла. Бе оживена, внимателна, замислена, усмихната. „Трябва да е дошла на себе си“, помисли си той като куцукаше към огнището си.
— Иза! — провикна се той, за да привлече вниманието и. — Да не би да искаш да ме умориш от глад?