Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— Госпожо — каза той, — ние сме загубили Париж или почти сме го загубили. Но все още ни остават в провинцията разпръснати тълпи, които можем да съберем като единомишленици. Ето защо, госпожо, моето мнение е кралят да напусне Париж, но не и Франция. Нека се оттегли в Руан, сред армията. Оттам да дава разпореждания, по-популярни от декретите на Събранието. Това означава да се сложи точка на гражданската война, защото кралят ще стане по-голям революционер от революцията.
— Но тази революция, дали ни предхожда или ни следва, не ви ли плаши? — попита кралицата.
— Уви, госпожо! Мисля, че знам по-добре от всекиго, че трябва да й отдадем дължимото. Вече го казах на кралицата. Да искаш да възстановиш монархията върху старите й основи, които тази революция разруши, е начинание, надвишаващо човешките сили. На тази революция във Франция й помогнаха всички, като се почне от краля и се свърши с последния му поданик, било чрез намерение, било чрез действие, било чрез опущение. Това, което имам претенцията да защитавам, изобщо не е старата монархия, госпожо. Но аз мисля да я видоизменя, да я възстановя, да я основа най-накрая като форма на управление, повече или по-малко приличаща на онази, която доведе Англия до апогея на могъществото и славата й. След като е видял, поне така ми каза господин Жилбер, затвора и ешафода на Чарлз I, кралят не би ли бил по-доволен от трона на Уилям III или на Джордж I?
— О, господин графе! — извика кралицата, на която една дума на Мирабо бе напомнила със смъртна тръпка видението от замъка Таверне и рисунката на инструмента за смърт, изобретен от господин Гийотен. — О, господин графе! Дайте ни тази монархия и ще видите дали сме неблагодарници, както ни обвиняват.
— Е, добре — извика на свой ред Мирабо, — това и ще направя, госпожо. Нека кралят ме подкрепя, нека кралицата ме окуражава и ще поставя тук, в краката ви, своята клетва на благородник, че ще сдържа обещанието, което давам на Ваше Величество, или нека умра в мъки!
— Графе, графе! — каза Мария-Антоанета. — Не забравяйте, че не само една жена чува вашата клетва — чува я една династия на шест века!… Това са седемдесет крале на Франция, които от Фарамон до Луи XV спят в гроба си и които ще бъдат детронирани с нас, ако тронът ни падне!
— Зная какво задължение поемам, госпожо. То е огромно, зная, но не е по-голямо от моята воля, не е по-силно от моята преданост. Ако съм сигурен в симпатиите на моята кралица и в доверието на моя крал, ще започна делото.
— Ако ви трябва само това, господин Дьо Мирабо, обещавам ви и едното, и другото.
И тя се поклони на Мирабо с онази усмивка на сирена, с която печелеше всички сърца.
Мирабо разбра, че аудиенцията е приключила. Високомерието на политическия мъж беше удовлетворено, но нещо липсваше на тщеславието на благородника.
— Госпожо — каза той с почтителна и дръзка учтивост, — когато вашата августейша майка, императрицата Мария-Терезия удостояваше някого от поданиците си с честта на своето присъствие, тя никога не им позволяваше да се оттеглят, преди да им даде ръка за целувка.
И той остана изправен и очакващ. Кралицата погледна този окован лъв, който не искаше друго, освен да легне в краката й. После, с триумфална усмивка на устните си, тя бавно протегна към него хубавата си ръка, бяла като алабастър и прозрачна почти като него.
Мирабо се поклони, положи устните си върху тази ръка и като вдигна гордо глава, каза:
— Госпожо, с тази целувка монархията е спасена!
И бедният гениален човек излезе много развълнуван, много радостен, вярвайки сам в изпълнението на пророчеството, което току-що бе направил.
49.
Завръщане във фермата
Докато Мария-Антоанета отваряше отново натежалото си от болка сърце за надеждата и забравяше за миг страданията на жената, занимавайки се с благополучието на кралицата; докато Мирабо, подобно на атлета Алкидамас, мечтаеше сам да крепи свода на монархията, готов да рухне и заплашващ да го смачка, сгромолясвайки се, ще отведем читателя, уморен от толкова политика, при по-скромни действащи лица и към по-ведри хоризонти.
Видяхме какви страхове вдъхна Питу в сърцето на Бийо по време на второто пътуване от Арамон в столицата, които отзоваха чифликчията обратно във фермата му или по-скоро изпратиха бащата при дъщерята.
Безпокойствата му изобщо не бяха преувеличени. Завръщането на Бийо беше на по-другия ден след нощта, в която стана тройното събитие — бягството на Себастиен Жилбер, заминаването на виконт Изидор дьо Шарни и припадъкът на Катрин на пътя от Виле-Котре за Писльо185.
185
С тези събития завършва романът „Анж Питу“, част от сагата „Мария-Антоанета“ — бел.ред.