Предварително изслушване
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Предварително изслушване». Краткое содержание книги:
Среднощно убийство. Изгряваща звезда на юридическия небосклон на Сан Франциско е застреляна. Макар и никой да не знае, жертвата е дъщеря на Ейб Глицки. Той упражнява сериозен натиск върху единствения заподозрян — пристрастен към хероина бездомник с бижутата й в джоба си и с димящ пистолет в ръка.
Градът е разбунен. Щатската прокурорка Шарън Прат вижда възможност да съживи затъналата си в проблеми администрация и иска смъртно наказание. Тъй като не може да гледа как един човек ще умре заради политическите амбиции на Прат, Дизмъс Харди поема защитата. Но с осигуряването на честни изслушвания за клиента му, започва да се разплита смъртоносната паяжина на политическата корупция, юридическата конспирация и хладнокръвното убийство…
— Извинете, ваша светлост. — Адвокатът се бе изправил на крака и вървеше към мястото на свидетеля. Думи те излязоха от устата му. — Сержант Оу. Бихте ли описала пред съда позата на тялото на Илейн Уейджър, когато пристигнахте на мястото на смъртта й.
Обвинението незабавно и гръмогласно възрази. Защитата може да представя доказателства, които потвърждават тезата й или противоречат на обвинението. Оспориха, че това не е представяне на факти. Как този отговор би могъл да покаже, че обвиняемият не е виновен?
Въпреки всичко, Хил бе отрязал доста сериозно възможностите на Харди. Признанието бе отстранено, клиентът му отиваше на съд и Мумията не бе склонен да рискува каквото и да било обвинение за грешка. Дизмъс би могъл да прави каквото проклето нещо си иска в разумни и неразумни граници. Нямаше да има значение. Хил отхвърли всички възражения.
Госпожица Оу беше прецизен и внимателен свидетел. Тя разказа накратко фактите и впечатленията си без емоции или коментар. Това е видяла, такива са били нещата. Когато приключи, Харди бе събрал достатъчно ума си, за да може да започне.
— Сержант, носеше ли госпожица Уейджър чорапогащник?
— Да. Черен, найлонов.
— И какво беше състоянието му?
Оу помисли за момент.
— Много добро. Влажен, където тялото лежеше на настилката и разбира се, мокър там, където бе изпуснала урината си.
— Имаше ли някакви увреждания на самата тъкан?
— Не.
— Никакви бримки по найлона? Никакви раздърпани конци?
— Не.
— Бил е в много добро състояние?
— Да.
— Сержант Оу — продължи Харди. — Стори ли ви се, че жертвата е паднала тежко на земята, след като е била застреляна?
— В противовес на какво?
— Че може, например, да е била положена внимателно от похитителя си?
— Възражение. Иска от свидетеля заключения.
— Приема се. Господин Харди, моля насочете въпросите си в друга линия.
Той ровеше из съзнанието си за нещо друго. Със сигурност нямаше някаква предварителна идея за сержант Оу и сега не можеше да си спомни защо изобщо е искал да я призове. Вярваше, че човекът, който е застрелял Илейн, я е положил на земята. Това някога му изглеждаше като сравнимо и противоречащо на грубото отношение на Коул, когато й е вземал бижутата. Сега обаче тази разлика му се струваше в най-добрия случай тенденциозна, а в най-лошия — фриволна.
Той се върна до масата, погледна бележките си, надявайки се Дейвид да го спаси с някое предложение, с каквото и да било. Но старецът само сви рамене. Едно печелиш, друго губиш.
Харди се обърна.
— Благодаря ви, сержант. — Към масата на Тори: — Свидетелят е ваш.
Обвинителят се изправи и се приближи до ченгето, като печелеше време, но Харди нямаше усещането, че противникът му се мотае. Със сигурност, той зададе въпроса си в момента, в който спря:
— Сержант Оу, от позицията на тялото на госпожица Уейджър, както и от състоянието на нейния чорапогащник, бихте ли отхвърлила възможността убиецът й да я е накарал да коленичи, преди хладнокръвно да я застреля?
— Не, сър, не бих могла. — След това си позволи едно заключение. — Това беше и първоначалното ми впечатление.
Харди трябваше да остане в съда, но не правеше добро на клиента си с неумели въпроси към собствените и свидетели. С хилядите подробности, които се бе опитал да запомни през последната седмица, да не говорим от моментното му притеснение за Глицки, той бе пренебрегнал поне една много по-очевидна и логична интерпретация на фактите.
В началото Глицки му бе пуснал мухата, че убиецът на Илейн е омекотил падането й и адвокатът бе започнал да го приема като истина. И Тори току-що го бе разбил точно по този повод. Би трябвало да бъде по-внимателен, но не беше сигурен дали притежава това качество.
Харди отново се изправи. И отново призова свидетел: „Даниъл Медрано“. Този път се чудеше дали не би могъл да прехвърли разпита на Фримън, но, преди да вземе каквото и да било съзнателно решение, вече се приближаваше към мястото на свидетеля.
— Полицай Медрано, вие и партньорът ви сте били първият екип на мястото на престъплението, нали? Полицаят можеше да бъде близнак на Сталин — квадратно и смугло лице, тежки черни, мустаци. Изглеждаше нервен, вероятно поради включването му като свидетел на защитата. Харди знаеше от предишен техен разговор, че това бе най-известното престъпление от работата му, като ченге. Но от факта нямаше полза.
— Да, така беше.
— Можете ли да кажете на съда какво точно видяхте?
— Разбира се. С партньора ми, полицай Петри, обикаляхме центъра на града и попаднахме на фигура, наведена над някого на Мейдън Лейн. Осветихме го с прожектора и мъжът се обърна и се затича. Аз бях от другата страна и изскочих, казах, че съм полицай и започнах преследване.