Първичен страх
- Автор: Дийл Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Володя Първанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първичен страх». Краткое содержание книги:
Нощта след убийството на местопрестъплението е намерен Аарон Стемплър, възпитаник на пастора с ангелско лице, коленичил с касапски нож в ръка.
Аарон твърди, че не е извършил убийството.
Защитата се поема от Мартин Вейл — изключителен адвокат, ненавиждан от прокурори, съдии и политици. Всички твърдят, че този случай най-после ще се окаже неговият „препъни-камък“.
Но известният адвокат разполага с великолепен екип. Вейл започва с това, което умее най-добре. Осмисля случилото се от всички гледни точки — и така започва една съдебна битка, достойна за сравнение с „Невинен до доказване на противното“ и безумен кошмар, сравним с „Мълчанието на агнетата“.
— Самите доказателства оспорват това.
— Наистина ли? На кой етап изключихте наличието на трети човек в стаята?
— Той беше с оръжието, беше целият покрит с кръв, оставил е отпечатъци от пръсти.
— Моят въпрос, сър, е на кой етап… точно сте изключили присъствието на трети човек в стаята?
Стенър се поколеба.
— Не е ли факт, лейтенант Стенър, че никога дори не сте допуснали тази възможност?
— Сериозно не съм.
— С други думи, вие никога определено не сте се опитвали да установите, че Стемплър лъже. Просто сте приели, че историята му е фалшива и журито няма да й повярва, така ли?
— Не е моя работа да доказвам, че обвиняемият е невинен, а ваша — рязко каза Стенър.
— Точно обратното, лейтенант, ваша работа е да докажете, че е виновен.
Стенър гледаше към Вейл и в очите му блестеше гняв.
— Ваша работа е да докажете — извън всякакво съмнение — че това престъпление е станало точно както вие твърдите, че се е случило и за да направите това, предполагам, че трябва също така да оборите изявленията на обвиняемия, което вие не сте направили.
— Самите материални доказателства са преобладаващи.
— Но неубедителни.
— Разбира се, че са убедителни.
— Колко свидетели сте разпитали за срещата на момчетата от олтара по-рано същата вечер?
— Всъщност нито един.
— Имало ли е среща на момчетата от олтара по-рано същата вечер, или не?
— Не мога да кажа със сигурност.
— Лейтенант, има ли власинки, взети от стаята, които още да не сте индентифицирали?
— Да.
— Значи е възможно да са оставени от трети човек в стаята, така ли е?
— Предполагам…
— Имало ли е някой от момчетата от олтара по-рано същата вечер?
— Няма доказателство за такава среща.
— Ах, но има свидетелство за това, лейтенант. Дневникът на епископа, който сте представили като доказателство. На тази страница епископът е написал: „Критика на момчетата от олтара — 8 ч вечерта.“
— Епископът може да я е отменил.
— Е, може и да е танцувал гол в някой бар, но не е.
Галерията избухна в сподавен смях.
Венъбъл каза:
— Ваша светлост…
— Да, мис Венъбъл. Мистър Вейл, мисля, че можем да минем без метафори и аналогии. Придържайте се към фактите.
— Лейтенант, можете ли да докажете извън всякакво съмнение, че само обвиняемият и епископът са били в стаята по време на убийството?
— Предполагам, че не, но преобладаващите доказателства сочат…
— Сочат. Сочат? Всичките доказателства са несъществени — каза Вейл. Той се върна към бележките си. — Имам само още един въпрос, лейтенант Стенър. Преди няколко минути твърдяхте, че това престъпление е предумишлено. Вие го казахте недвусмислено, като факт. Не е ли това още едно от вашите непотвърдени изявления, сър?
— Не, сър, не е.
— Тогава, моля да кажете на съда, на какви доказателства се базира това ваше предположение?
— На няколко фактора — каза Стенър уверено.
— Като?
— Символите върху задната част на главата на епископа.
Отговорът предизвика шок у Вейл. Той не беше спазил първата заповед в правото — никога не задавай въпрос, на който не знаеш отговора. Значи те бяха разкрили мистерията на символите. Вейл осъзна, че сега не можеше да отстъпва назад. Той беше в кашата заедно със Стенър. Трябваше да продължи посоката на въпросите, при това много внимателно.
— Какво за символите, лейтенант?
Лека усмивка пробяга по устните на Стенър.
— Те се отнасят към цитат от една книга в библиотеката на епископа. Пасажът е подчертан в книгата. Намерихме подобни подчертавания в книгата, взета от квартирата на Стемплър в пещерите. Същото отбелязване е използвано и ние можем да идентифицираме, че почеркът и в двете книги е на Стемплър.
— Ваша светлост — каза Венъбъл, — мога да предоставя тези две книги сега като доказателство. — Тя занесе двете книги на съдийската скамейка.
— Добре, маркирайте ги по съответния начин, Кларк — каза Шоут.
Мислите препускаха в главата на Вейл. Можеше ли да си позволи да продължи? Ако спреше посоката на въпросите си на този етап, Венъбъл щеше да я продължи. Ако продължеше, най-вероятно беше сам да се застреля в крака. „Какво, по дяволите, помисли си той, това е вече известно.“ По-добре да преследва целта.
— Лейтенант — започна Вейл, — защо мислите, че маркировката върху главата на жертвата доказва предумишленост?
— Понеже той го е планирал. Написал е с кръв върху главата на жертвата символа B32.156. B32.156 е начинът, по който тази книга може да се открие, това е начинът на каталогизиране на книгите в библиотеката на епископа.
— И какво означава това?