Кралска поръчка
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Придворният убиец #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралска поръчка». Краткое содержание книги:
— Мисля, че принцът престолонаследник никога не би сключил договор с пиратите. Освен с острието на меча си.
— Значи това не е тайна, която Искрен ми е спестил, за да не ме безпокои? Така намекна Славен. — Гласът й трепереше. Не от гняв, че Вътрешните острови могат да бъдат оставени на пиратите, а от мъка, че съпругът й може би я е сметнал за недостойна да й се довери. Ужасно копнеех да я грабна в обятията си и да я утеша.
— Милейди — дрезгаво отвърнах аз. — Приемете тази истина от мен, все едно идва от устата на Искрен. Всичко това не е вярно. Аз ще открия дъното на тази мрежа от лъжи и ще я разсека. Ще видим каква риба ще изпадне отвътре.
— Мога ли да ти се доверя, че ще действаш дискретно, Фиц?
— Милейди, вие сте една от малкото, които знаят, че съм обучен винаги да действам дискретно.
Тя кимна.
— Нали разбираш, кралят не отрече нищо. Но като че ли не следеше обясненията на Славен. Умен беше… като дете, което слуша разговорите на възрастните, кима, но не разбира почти нищо… — Кетрикен нежно погледна Розмари.
— Ще отида да го видя. Обещавам, че ще получите някои отговори, при това скоро.
— Преди пристигането на херцог Беърнс — предупреди ме тя. — Дотогава трябва да знам истината. Дължа му поне това.
— Ще му дадем нещо повече от голата истина, милейди — обещах й аз. Смарагдите тежаха в кесията ми. Знаех, че няма да съжалява за тях.
(обратно)20 Злополуки
През годините на набезите на алените кораби Шестте херцогства сериозно пострадаха от техните жестокости. Народът позна по-голяма ненавист от островитяните, отколкото от когото и да е дотогава.
Във времената на дядовците и бащите си островитяните били и търговци, и пирати. Нападенията били извършвани от единични кораби. „Война“ с пиратите не бе имало от дните на крал Мъдрост. Макар че атаките не били редки, все пак много повече били островитянските кораби, които идвали по нашите брегове да търгуват. Кръвните връзки на знатните родове с островитяните открито се признаваха и много семейства имаха „братовчеди“ на Външните острови.
Ала след първото свирепо нападение и жестокостите във Фордж вече никой не изпитваше добри чувства към островитяните. Техните кораби винаги повече бяха посещавали нашите брегове, отколкото нашите търговци — техните ледени пристанища и опасни проливи. Търговията напълно замря и жителите на Шестте херцогства не знаеха нищо за островитянските си роднини. Думата „островитянин“ се превърна в синоним на „пират“ и във въображението ни всички островитянски кораби бяха с алени корпуси.
Ала един човек, Сенч Звездопад, личен съветник на крал Умен, се нагърби да замине за Външните острови. От неговите дневници разполагаме със следното:
Кебал Роубред дори не беше име, известно в Шестте херцогства. Това бе име, което не се произнасяше на Външните острови. Независимият народ на уединените села по Външните острови никога не беше дължал вярност на крал. И там не смятаха Кебал Роубред за такъв. Той по-скоро беше зла сила, като леден вятър, който така покрива такелажа с лед, че след час корабът се преобръща и потъва.
Според малцината, които срещнах и които не се бояха да говорят, Кебал обединил всички пирати под своя власт. С тях той „привличал“ най-добрите навигатори, най-способните капитани и най-умелите воини от изолираните села. Семействата на онези, които отхвърляли предложенията му, били претопявани. А тях оставяли живи да събират пръснатите останки от живота си. Повечето били принуждавани да убиват семействата си със собствените си ръце — островитянските обичаи изискват главата на семейството да поддържа ред сред близките си. Колкото повече се разпространявала вестта за тези случаи, толкова по-малко не приемали предложенията на Кебал Роубред. Някои бягали, ала семействата им така или иначе били претопявани. Други предпочитали да се самоубият, но роднините им въпреки това не били пощадявани. Малцина дръзвали да предизвикат Роубред или неговите кораби.
Претопявани били дори онези, които смеели да говорят против него. Колкото и да е оскъдна информацията, с която се сдобих по време на това пътуване, успях да я получа с огромни трудности. Събирах и слухове, макар че те бяха редки като черни агнета в бяло стадо. Посочвам ги тук. Говори се за „бял кораб“, който идва да отделя душите. Не да ги взима или погубва: да ги отделя. Шушука се също за бледа жена, от която се страхува и която почита дори Кебал Роубред. Мнозина свързват страданията на земите си с безпрецедентното спускане на „ледените китове“ или ледниците. Винаги съществували във високите части на тесните долини, сега глетчерите се спускали по-бързо от всякога, бързо покрили и малкото обработваема земя, която островитяните притежавали, и по начин, който никой не можа или не пожела да ми обясни, предизвикали „промяна на водата“.