Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
— Лот сигурно се обръща в гроба си — беше коментарът на Моргоуз, — но пък колко щастлива щеше да е Вивиан, ако можеше да види това!
Моргана не каза нищо.
Епископ Патрициус стана и тръгна към саксонските крале, за да ги приветства с „добре дошли“. После се обърна към Артур и каза:
— Господарю, след дългите години на война нищо не би могло да ме зарадва повече от това. Моля те да приемеш тези свои васални крале и клетвата им за вярност, защото всички християнски крале трябва да бъдат братя!
Моргана бе смъртно бледа. Понечи да стане, да каже нещо, но Уриенс я изгледа строго и смръщено, и тя се отпусна обратно на мястото си. Затова пък се чу веселият глас на Моргоуз:
— Още помня как християнските епископи отказваха да пращат свои хора, защото бяха убедени, че тези варвари не заслужават просветлението на правата вяра. Лот ми е разказвал как се кълнели, че не желаят да бъдат заедно със саксонците дори в рая. Не искали да пращат там мисионери, защото считали, че всички саксонци трябва да горят в ада! Е, все пак минаха тридесет години оттогава!
Проговори Артур:
— Откак съм на този трон, мечтая да сложа края на войните, които опустошават земята ни. Ние живеем в мир със саксонците от години, твое преосвещенство. А сега, драги гости, бъдете добре дошли в моя двор и сред моите рицари.
— Нашият народ има обичай — поде един от саксонците /не беше Аделрик, отбеляза Моргоуз, защото Аделрик беше с кафява наметка, а този — със синя/ — да се кълне над стомана, за да е вярна клетвата. Можем ли да се закълнем над дръжката на твоя меч, господарю Артур, в памет на срещата ни — като християнски крале, които признават властта на Единия Бог?
— Тъй да бъде — отвърна тихо Артур и слезе от подиума. Застана пред саксонските крале, и когато извади Екскалибур от ножницата, той засия като светкавица, отразил светлината на многобройните светилници и факли. Артур изправи меча пред себе си. Гигантската му сянка — сянката на кръста, легна над залата по цялата й дължина. Саксонските крале коленичиха.
Гуенхвифар сияеше от щастие; Галахад се беше изчервил от радостно вълнение. Но Моргана беше побледняла от ярост и Моргоуз я чу как шепне гневно на Уриенс:
— Как смее да злоупотребява така със свещения меч на Авалон! Аз съм жрица на Авалон и няма да седя и да понасям мълчаливо тази гледка!
Тя отново понечи да стане, но Уриенс стисна здраво китката й. Моргана се опита да се измъкне, но Уриенс беше стар воин, а тя, макар и много по-млада — съвсем дребна жена. За миг Моргоуз се уплаши, че пръстите му ще смажат крехките кости на племенницата й. Моргана не извика, не простена, но стисна зъби и накрая успя да освободи ръката си. После каза достатъчно високо, за да е сигурна, че Гуенхвифар ще я чуе:
— Вивиан загина и остави делото си недовършено. А аз стоях и гледах със скръстени ръце, докато децата израснаха и станаха рицари, а Артур падна в клопката на свещениците!
Аколон, който стоеше зад стола й, се наведе към нея и каза:
— Дори ти, лейди, нямаш право да помрачиш такъв свят празник. Огорчиш ли ги, те ще се отнасят с теб, както римляните са се отнасяли с друидите. Говори насаме с Артур, упрекни го, щом трябва. Убеден съм, че и Мерлин ще ти помогне.
Моргана прехапа устни и сведе очи.
Артур прегърна саксонските крале един по един и ги отведе да седнат близо до трона му.
— Когато се покажат достойни за тази чест, ще приема и вашите синове сред рицарите на Кръглата маса — каза той. После кимна на прислужниците, които донесоха дарове за новите съюзници — мечове, красиво изработени ками и хубаво наметало за Аделрик. Моргоуз взе един сладкиш, лепкав от мед и се опита да го натъпче между стиснатите устни на Моргана.
— Прекалено малко ядеш, Моргана — каза тя. — Изяж това. Много си бледа и ме е страх, че можеш да припаднеш, както си седиш!
— Не от глад съм бледа — отвърна Моргана, но преглътна сладкиша. Отпи и малко вино. Моргоуз видя, че ръцете й треперят. Едната й китка бе цялата насинена от пръстите на Уриенс.
Тя стана и каза тихо на Уриенс:
— Не се безпокой, скъпи съпруже. Няма да кажа нищо, което би наскърбило теб или твоя крал. — После, обръщайки се към Артур, повиши глас: — Господарю и братко мой! Мога ли да те помоля за нещо?
— Като моя сестра и съпруга на верния ми васал Уриенс можеш да ме помолиш, за каквото пожелаеш — каза любезно Артур.
— И най-низшият сред поданиците ти, кралю, има право да те помоли за аудиенция. Аз също те моля за аудиенция — каза Моргана. Артур повдигна вежди, но възприе нейния тържествен тон.