Наследството на Борн
- Автор: Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Борн». Краткое содержание книги:
Директорът погледна Линдрос право в очите.
— Всичко това е дело на Борн, не на Алекс. Това е единственото смислено обяснение.
— Държа да отбележа, че според мен грешите, сър — опонира му Линдрос и се приготви за тежка схватка. — С цялото ми уважение, мисля, че допускате личните ви отношения с Алекс Конклин да влияят на преценката ви. След като се запознах със секретните архиви, смятам, че никой, включително и вие, не е бил по-близък с Алекс Конклин от Джейсън Борн.
Устните на директора се разтеглиха в широка усмивка.
— Виж, тук си прав, Мартин. Именно защото Борн е познавал Алекс толкова добре, е успял да използва връзката му с доктор Шифър. Повярвай ми, Борн е надушил нещо и е тръгнал по следата.
— Но няма доказателства…
— Напротив, има. — Директорът се намести в стола си. — Случайно знам къде е Борн.
— Сър? — Линдрос неволно се облещи насреща му.
— Улица „Фо“ № 106–108 — прочете Стария от едно листче. — Будапеща. — Хвърли на заместника си убийствен поглед. — Не твърдеше ли точно ти, че оръжието, използвано за убийството на Алекс и Мо Панов, е било платено от сметка в Будапеща?
— Тъй вярно, сър. — Сърцето на Линдрос прескочи.
— Поради тази причина дадох адреса на Кевин Маккол — кимна директорът.
— О, боже! Трябва да говоря с Маккол! — Линдрос пребледня.
— Съчувствам ти, Мартин, повярвай. — Директорът посочи с глава телефона. — Ако искаш, му се обади, но знаеш колко е бърз и точен. Много е вероятно Борн вече да е очистен.
Борн блъсна вратата на килера зад гърба си, съблече окървавената престилка. Тъкмо се канеше да я метне върху тялото на Маккол, когато забеляза нещо да мига край хълбока му. Мобилен телефон. Наведе се и го извади от калъфа, отвори капачето. Видя изписания на дисплея номер и разбра кой го търси — директорът на ЦРУ. Сърцето му закипя от ярост.
— Продължавай в същия дух — каза в слушалката — и ще плащаш на погребалните агенти за извънреден труд.
— Борн! — извика Линдрос. — Чакай!
Но той не изчака. Запрати телефона в стената с такава сила, че го разполови като мида.
Анака го изгледа сериозно.
— Стар враг?
— Стар глупак — изръмжа Борн и си взе якето. Болката го преряза през средата и той се сви неволно.
— Маккол явно добре те е понатупал.
Борн си облече якето със закачения на него пропуск за посетители, за да скрие раздраната си риза. Съсредоточи мислите си върху намирането на доктор Сидо.
— Ти как си? Някакви сериозни наранявания?
— Не се тревожи за мен. — Не вдигна ръка да разтрие червената ивица на врата си.
— Окей, няма да се тревожим един за друг — отвърна Борн, взе шише с някакъв препарат и изтри колкото можа петната от кръв по палтото й. — Трябва да намерим доктор Сидо възможно най-бързо. Съвсем скоро някой ще установи липсата на доктор Моринц.
— Къде е Сидо?
— В епидемиологичното крило. Хайде.
Огледа коридора, за да види дали всичко е чисто. Докато излизаха, забеляза, че вратата на един от съседните кабинети е леко открехната. Приближи се, за да огледа, но чу гласове и забърза напред. Трябваше му минутка, за да се ориентира, след което я поведе през поредица от летящи врати и скоро вече бяха в нужното крило.
— Сидо е в стая 902 — рече, докато оглеждаше номерата върху вратите, покрай които минаваха.
Крилото всъщност представляваше квадрат с вътрешен двор по средата. Покрай стената на три от коридорите имаше врати на лаборатории и кабинети, а четвъртият свършваше в заключена отвън метална врата с решетка. Епидемиологичното крило явно се намираше в задната част на сградата, защото по пода имаше следи, от които ставаше ясно, че оттук се изнасят сандъците с опасни биологични отпадъци.
— Ето я неговата лаборатория — посочи Борн и забърза напред.
Анака, която го следваше по петите, видя витрината с пожарната аларма точно там, където Степан й бе казал, че се намира. Пътьом отвори прозорчето. Борн почука на вратата към лабораторията на Сидо. След като не получи отговор, натисна дръжката. Анака го изчака да прекрачи прага, дръпна ръчката и алармата започна да вие.
Коридорът внезапно се изпълни с хора. Появиха се трима униформени от охраната на сградата. Действаха като хора, които си знаят работата. Изненадан от промяната в ситуацията, Борн огледа празния кабинет на Сидо. Видя недоизпита чаша с кафе, включен компютър с активиран скрийнсейвър. Натисна един бутон и мониторът се събуди, върху него изплува сложно химическо уравнение. В долната половина на екрана имаше текст: „Продуктът е изключително деликатен и трябва да се съхранява при -32°С. Не бива да се допуска дори минимална промяна в температурата.“ Въпреки настъпилия хаос Борн мислеше трескаво. Доктор Сидо не си беше на мястото, но явно е излязъл преди малко. По всичко личеше, че е изхвърчал набързо.