Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
ГИЛБЪРТ
Кълна се с ръка върху Евангелието и с ясната мисъл, че скоро ще умра: този човек е убиец. Кинжалът е негов и за го използвах срещу кралицата. Тази кесия е негова, дадена ми беше от него, за да извърша престъплението. Нека бог ми е свидетел, това е истината!
ЛОРД-КАНЦЛЕРЪТ (към Фабиани)
Милорд, имате ли нещо да кажете?
ФАБИАНИ
Нищо. Погубен съм.
СИМОН РЬОНАР (тихо на Кралицата)
Ваше величество изпрати да повикат палача. Той е тук.
КРАЛИЦАТА
Добре. Нека влезе.
Редиците на благородниците са разтварят и в дъното се появява Палачът, облечен в червено и черно, на рамото си носи дълъг меч в ножница.
Девета сцена
Същите, Палачът.
КРАЛИЦАТА
Херцог Съмърсет, тези двамата да бъдат отведени в Тауър. Милорд Гардинър, вие, като наш канцлер, наредете процесът срещу тях да започне още утре в присъствие на дванадесетте перове в Звездната зала! Бог да пази старата Англия! Очаквам тези двама мъже да получат присъдите си едновременно, преди да замина за Оксфорд, където трябва да открия заседанията на Парламента, а след това за Уиндзор, където ще празнувам Великден. (Към Палача.) Ти там, приближи се. Радостна съм да те видя. Ти си добър слуга. Стар си, видял си вече три царувания. Прието е владетелите на това кралство да ти правят подарък, възможно най-разкошния, при възшествието си на престола. Баща ми, Хенри Осми, те дари с диамантена закопчалка за плаща ти. Брат ми, Едуард Шести, те дари с гравиран златен потир. Сега е моят ред. Досега не съм ти дарила нищо. А трябва и аз да ти напрани някакъв подарък. Приближи се! (Посочва Фабиани.) Виждаш ли тази глава, тази млада и красива глава, главата, която до тази сутрин беше най-красивото, най-скъпото и най-ценното нещо, което имах на света. Е, добре, виждаш ли тази глава — дарявам ти я!
Трети ден
Кой от двамата
Първа част
Зала във вътрешността на Тауър. Готически свод, поддържан от дебели колони. Вдясно и вляво ниските врати на две килии. Вдясно малко прозорче, което, предполага се, гледа към Темза; вляво малко прозорче, което, предполага се, гледа към улицата. От всяка страна по една врата, скрита в стената. В дъното галерия, която завършва с балкон за тържествени случаи, остъклен с витражи, гледащ към външния двор на Тауър.
Първа сцена
Гилбърт и Джошуа.
ГИЛБЪРТ
И какво?…
ДЖОШУА
Уви!
ГИЛБЪРТ
Никаква надежда?
ДЖОШУА
Никаква надежда!
Гилбърт отива към прозореца.
О, няма да видиш нищо от прозореца!
ГИЛБЪРТ
Сигурен си, така ли?
ДЖОШУА
Повече от сигурен!
ГИЛБЪРТ
Значи е за Фабиани?
ДЖОШУА
За Фабиани е.
ГИЛБЪРТ
Какъв щастливец! Проклет да съм!
ДЖОШУА
Горкият Гилбърт! Ще дойде и твоят ред. Днес — той, утре — ти.
ГИЛБЪРТ
За какво говориш? Ние, изглежда, не се разбрахме. За какво ми говориш ти?
ДЖОШУА
За ешафода, който издигат в момента.
ГИЛБЪРТ
А аз ти говоря за Джейн.
ДЖОШУА
За Джейн ли?
ГИЛБЪРТ
Да, за Джейн. Единствено за Джейн! Какво значение има всичко друго! Нима ти вече си забравил? Нима вече не си спомняш, че от един месец, вкопчен в решетките на тъмничното прозорче към улицата, аз я виждам как снове непрестанно наоколо, бледа и съкрушена, в подножието на кулата, в която са затворени двама мъже, Фабиани и аз! Нима вече не си спомняш тревогите ми, съмненията ми, безпокойствата ми? За кого от двамата идва тя? Повтарям си този въпрос ден и нощ като окаян нещастник. И на теб го зададох, Джошуа. Вчера вечерта ти ми обеща, че ще се опиташ да я намериш и да поговориш с нея. Ох, кажи, разбра ли нещо? За мен ли идва тя, или за Фабиани?
ДЖОШУА
Разбрах от сигурно място, че днес ще отсекат главата на Фабиани, а утре — твоята. Признавам, че откакто научих, съм като луд, Гилбърт. Ешафодът измести Джейн от ума ми. Твоята смърт…