Одисей

В ответ получи уверения, че въпросът ще бъде уреден, след което бе потвърдено и общото задоволство от тази среща.

Няма те веч сред смъртните: О’Дигнъм, син на нашето утро. А как леко тичаше сред орловата папрат: Патрик Лъчистото чело. Плачи, Банба, развилней своя вятър, вий и вихрувай. О, океане, вдигни, пришпори си вълните.

— Ей го пак — обади се гражданинът, — стои и зяпа.

— Кой, бе? — питам аз.

— Блум, бе — казва той. — От десет минути стои като на пост и патрулира отвън.

О, мамка му, наистина физиономията му ту наднича, ту изчезва.

Малкият Алф беше като в шок. Повтаря, че не можел да повярва.

— Иисусе Христе! — вика. — Мога да се закълна, че беше той.

А Боб Доран, с килната на тила си шапка, който, пийне ли, се превръща във фиркано перекенде, се провикна:

— А кой е казал, че Христос е готин?

— Моля! — озъби му се Алф.

— Е, може ли да е готин един Христос — продължи Боб Доран, — дето ще ни отнеме на нас клетия и най-добър Уили Дигнъм, а?

— Я стига! — отвърна му Алф в опит да отмине темата. — Поне ядовете му свършиха.

Ала Боб Доран не млъква.

— Казвам ти, копеле е, щом е посегнал да ни отнеме клетия и най-добричък Уили Дигнъм.

Тери се приближи и го потупа успокоително, колкото да млъкне, каза му, че не иска да чува такива приказки в едно почтено и лицензирано заведение. При което Боб Доран се разциври още по-неутешимо за Пади Дигнъм, не можеше да преглътне липсата му.