Игра на богове
- Автор: Бейшир Норма
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-430-8
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на богове». Краткое содержание книги:
— Кога?
— Веднага — отвърна Александър. — Намерих разрешение за кризата в югоизточна Азия.
Джордж не успя да скрие изненадата си. Готвеше се да зададе въпрос, но се отказа.
Александър не отвори уста, докато не стигнаха до кабинета.
— Не ме свързвай с никого, Стейси — нареди той на секретарката, влезе и затвори вратата след Джордж. Когато седна зад бюрото, Джордж забеляза, че Александър се усмихва. — Мислех си: „Хамънд — Транскон“, „Баркли — Хауард“, „Патерсън холдинг лимитид“ и „Лоун стар ойл“ вече изразиха интерес да участват. Направиха го почти в деня, когато започнахме сондажите. — Замълча за момент. — Ще дам на всеки от тях по двадесет и пет процента от дяловете.
— Какво? — Джордж го погледна смаяно. Съмняваше се дали е чул правилно. — И на четирите компании? Ако дадеш на всяка по двадесет и пет процента, значи им даваш всичко…
— Не съвсем — уточни Александър. — Възнамерявам да им направя идентични оферти — че съм готов да отпусна двадесет и пет процента. Но ще поискам да не споменават пред никого за споразумението ни. В замяна всеки ще ми предостави по петнадесет процента от бъдещите приходи от нефтопроизводството.
— Така никой няма да знае, че и останалите са замесени — досети се Джордж.
— Точно така.
— Възвръща ни се първоначалното вложение, плюс солиден процент от приходите им, ако съоръженията не бъдат национализирани — довърши Джордж и запали цигара.
Александър кимна.
Джордж се замисли за миг, преди да обяви: — С други думи, запазваш си всички привилегии без никакви рискове.
Александър се наведе напред и събра длани на бюрото пред себе си.
— Можеш ли да измислиш по-добър начин да се спася — както Кафир се изрази съвсем точно? — попита той, видимо доволен от себе си.
Джордж поклати глава.
— Не, и не мисля, че някой друг би могъл — призна той. — Но има един проблем, разбира се. Ако се разчуе от нашите редици, както се е случвало?
— Обмислих и тази вероятност — увери го Александър. — Затова реших да знаем само ние двамата. Парите трябва да се внесат по банкова сметка в Швейцария.
Джордж изглеждаше впечатлен.
— Май си преценил всичко.
— Да. — Александър взе телеграма от бюрото и я подаде на Джордж. — Консорциумът се вълнува за нашата стабилност — обясни той мрачно. — Заплашват, че ще искат да върнем заемите предварително.
В клиниката в Лозана доктор Анри Гудрон излезе от кабинета си и изкачи стълбището, за да отиде до стаята на Елизабет Райън. Тя изглеждаше както винаги: седеше до прозореца и се взираше невиждащо в пространството. Медицинска сестра решеше лъскавата й тъмна коса. Елизабет бе вече наистина сама. Но тя е сама от онази ужасна нощ преди толкова много години, помисли си той.
Ню Йорк
През следващите няколко седмици Мередит продължи разследването си в друга посока. Започна да се връща към миналото на Александър, към живота на Константин и Мелина Киракис. Извади пълните със спомени и снимки стари семейни албуми, които донесоха от Гърция. Водеше дълги телефонни разговори с Хелена и задаваше дискретни въпроси, без да обяснява причините за любопитството си. Съзнателно избягваше всякакво споменаване на Йоанина, защото знаеше, че това мигом ще събуди подозрителността на гъркинята. Научи доста неща. В хода на разследването се сблъска с един объркващ факт: имаше десетки снимки на Дамян Киракис — буквално десетки бебешки снимки, а на Александър нямаше нито една. За, Мередит бе странно, че най-ранните снимки на Александър са от петгодишната му възраст. Защо, питаше се тя, няма негови бебешки снимки.
Попита Хелена, но тя не успя да й даде смислен отговор; допусна, че са били неволно унищожени.
— Сигурна съм, че не е важно — успокои я гъркинята.
Но Мередит не смяташе така.
— Няма логика! В семейните албуми от ноември 1948 до септември 1953 има купища снимки, но нито една на Александър. Ако са били унищожени, нямаше ли да стане същото и с всички други от този период?
— Защо не попитате Алекси за това — предложи Хелена в желанието си да помогне.
— Права си — съгласи се Мередит. — Май правя от мухата слон.
— Защо толкова ви интересуват старите снимки? — попита Хелена колебливо.
— Естествено любопитство — излъга Мередит. — Смятаме да имаме деца. Ще ми се да видя как е изглеждал Александър като малък.