Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-60-2
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
В Асизи е взривен автобусът, в който пътува ватиканският свещеник Даниъл Адисън.
В Лос Анджелис Хари Адисън, адвокат на холивудските звезди, получава известие за смъртта на брат си.
В частна италианска клиника сестра Елена Возо се грижи за тайнствен пациент.
В Китай десетки хиляди умират от неизвестна отрова.
Един безумен план цели да промени световния ред.
Имаше други хора, на които им плащаха за това. Те чакаха да свършат работата. Трябваше само да ги повика и да не се замесва. Тогава всичко щеше да бъде наред.
Томас Кайнд посегна към радиостанцията.
— Тук S — изрече той вече официалното си кодово име. — Обект 2, облечен в цивилни дрехи, наближава кулата. Изчакайте да влезе и го ликвидирайте незабавно.
Скрит сред гъстата растителност в подножието на кулата, Хари погледна нагоре през пушека. Едва различи силуета на Херкулес. Джуджето отново посочи храстите, където се бяха събрали хората на Фарел. Хари му махна с ръка, измъкна пистолета и тръгна напред. След миг се озова до масивната стъклена врата, бутна я и прекрачи навътре. Отново затвори, дръпна резето и хвърли бърз поглед наоколо. Малко фоайе, тясно стълбище, миниатюрен асансьор.
Той се озърна към вратата, натисна бутона на асансьора и зачака кабината да пристигне. Влезе вътре и щракна лостчето за блокиране. После хвана пистолета за дулото, замахна като с чук и лостчето се изкърти. Асансьорът беше извън строя.
Хари изскочи навън, погледна още веднъж към входа и хукна нагоре по стълбището.
Беше на половината път, когато чу как долу блъскат вратата. След секунди щяха да разбият стъклото и да го подгонят.
Погледна нагоре. След десетина стъпала стълбището рязко завиваше надясно. Бързо се изкатери дотам, спря на ъгъла и изведнъж изскочи, готов за стрелба. Нищо. Празното стълбище продължаваше още двайсетина стъпала към следващия етаж.
Изведнъж отдолу долетя трясък на стъкло. После вратата отхвръкна навътре и той зърна как двама мъже в черно се втурват към стълбището с пистолети в ръце. Хари отскочи зад ъгъла и спря. Пъхна пистолета под колана си, отвори чантичката и измъкна бирената бутилка, пълна с ром и зехтин. Чу тропота на преследвачите по стъпалата.
Той драсна клечка кибрит, докосна фитила на шишето и отброи: едно… две. Изведнъж изскочи иззад ъгъла и хвърли бутилката в краката на първия преследвач. Шумът от строшено стъкло и бученето на пламъците заглъхнаха сред изстрелите. Град от куршуми обсипа стъпалата, стените и тавана около Хари. После стрелбата секна. Замениха я човешки писъци.
— Този път няма да имаш късмет — излая някой отгоре със силен акцент.
Хари се завъртя, изтегляйки в движение пистолета изпод колана си. По стъпалата слизаше познат силует в черен костюм. Млад, нетърпелив, смъртоносен. Антон Пилгер. Стискаше грамаден пистолет и слагаше пръст на спусъка.
Хари вече стреляше. Продължи да натиска спусъка и Антон Пилгер сякаш се впусна в танц на място, стреляйки към стъпалата до краката си. Върху лицето му бе застинало изражение на неописуема изненада.
Най-сетне коленете му се подгънаха и той рухна по гръб на стълбището. Откъм радиостанцията в джоба му долетя пращене. Но това бе всичко. В настаналата мъртвешка тишина Хари разбра, че и друг път е чувал този глас. Изведнъж проумя защо Пилгер говореше за късмет. Веднъж вече се бе опитал да го убие. В канала след инквизициите, преди срещата с Херкулес.
Хари се наведе, взе радиостанцията на Пилгер и тръгна нагоре като замаян. Едва сега осъзнаваше защо е тук, защо върши всичко това. Защото обичаше брат си и защото брат му се нуждаеше от помощ. Нямаше друга причина.
154
10:45
Когато ключът изщрака в ключалката, Маршано се притисна до стената. Беше чул стрелба в коридора. Звън на стъкло и писъци. Молеше се за две неща едновременно. Да е дошъл отец Даниъл. И да не е той.
После вратата се отвори с трясък и на прага застана Хари Адисън.
— Всичко е наред — тихо каза той и заключи вратата зад себе си.
— Къде е отец Даниъл?
— Чака ви.
— Навън има хора.
— Все пак ще се измъкнем.
Хари се озърна, видя банята и изтича към нея. След малко излезе с три мокри кърпи.
— Вържете това на лицето си.
Той подаде едната кърпа на Маршано, после бързо пристъпи до стъклената врата и я отвори. В стаята нахлу гъст облак дим. И в същия миг от небето се спусна невероятно видение.
Маршано едва не подскочи. На балкона стоеше дребно човече с огромна глава и намотано въже около великанския гръден кош.