Безумният кораб
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Liveship Traders #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ем Би Джи Тойс
- ISBN: 978-954-2989-68-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумният кораб». Краткое содержание книги:
Книгите на Робии Хоб са като диаманти сред циркониево море.
Джордж Р. Р. Мартин
Думите му предизвикаха очаквания шок. Дори Малта се взираше удивено в него.
— Сатрапът ще дойде тук? — смаяно попита Кефрия.
— Той трябва да си е изгубил ума. — Алтея дори не осъзна, че е изрекла мисълта си гласно. Усети се едва когато Давад се обърна към нея. — Искам да кажа… Да предприеме подобно пътуване импулсивно?
— Точно в този момент той вече плава насам. Тъй се говори. Разбира се, на никого не бива да казвате за това.
Той не очакваше от тях да запазят мълчание, просто по навик завършваше така всеки споделен слух.
И при пристигането им Алтея все още размишляваше над чутото. От унеса я изтръгна раздвижването на Давад, който се приведе над нея, за да отвори заяждащата врата. С помощта на едно негово блъсване и дърпането на слезлия кочияш преградата се отмести. При това Търговецът щеше да изхвърчи като тапа, ако Алтея не беше го сграбчила за робата.
Подпомогнат от кочияша, Давад Рестарт слезе, обърна се и гордо помогна на всяка от гостенките си да напусне купето.
Граг Тенира се навърташе на върха на стълбите пред Търговската зала. Той бе пристегнал робата си в традиционния стил, а под нея надничаха мускулести крака, обути в сандали. По някакъв начин той успяваше да съчетае излъчването на дръзновен моряк и сериозен Търговец. Той наистина беше много красив мъж, Алтея трябваше да признае това.
Начинът, по който младият Тенира се оглеждаше, издаваше, че той очаква идването ѝ. Още призори тя му беше изпратила съобщение за пленяването на Вивачия; неговият отговор бе съдържал очакваната топлота и подкрепа. Той бе готов да застане до нея и дори да стори всичко по силите си, за да ѝ даде възможност да говори пред събранието. Освен това той пишеше, че близките му и Офелия се присъединяват към молитвите за пленения жив кораб.
Улавяйки погледа му, тя се усмихна, а Граг широко се ухили в отговор. Ала лицето му застина, когато забеляза с кого е дошла. Алтея тихо се извини и забърза нагоре по стълбите, за да го пресрещне. По време на формалното им здрависване той промърмори:
— Трябваше да се сетя да ви изпратя кола. Следващия път непременно ще си спомня.
— Не обръщай внимание на Давад. Той е стар приятел на семейството ни. Щеше да се обиди, ако бях отказала да пътувам с него.
— Нищо чудно, че семейство Вестрит се намира в подобно положение. С такива приятели… — сухо отбеляза Граг.
За момент сърцето ѝ изстина. Как можеше той да загатва подобно нещо? Ала следващите му думи ѝ напомниха за сериозността на неговата собствена ситуация и я накараха да омекне.
— Офелия непрекъснато пита за теб. Тя лично нареди на моряците да кипнат вино за възлияние в чест на Са. Искаше да ти предам това. — Младият мъж замълча за миг и се усмихна привързано. — Вече ѝ е омръзнало да стои край данъчния кей. След като ръцете ѝ вече са възстановени, тя е нетърпелива да заплава отново. А всеки път, когато ѝ обещая, че ние ще отплаваме веднага щом имаме възможност, тя ме моли да открия начин ти също да дойдеш с нас. Аз ѝ отвърнах, че се сещам само за един начин.
Той се усмихна насреща ѝ.
— И какъв е той? — полюбопитства Алтея. Нима той възнамеряваше да ѝ предложи да работи на борда на Офелия? При тази мисъл пулсът ѝ се ускори. Тя обожаваше компанията на възрастната матрона.
Граг се изчерви и сведе поглед, ала усмивката му не изчезна.
— Бърза сватба и сватбено пътешествие. Казах ѝ го на шега, разбира се! Помисли си какъв скандал би предизвикало подобно нещо. Очаквах, че и самата Офелия здравата ще ми се накара. Вместо това тя заяви, че идеята била прекрасна. — Той я погледна косо. — Баща ми също смята така. Тя повдигна този въпрос пред него, не аз.
Той замълча и я погледна с очакване, като човек, който е задал въпрос. Ала той не беше отправил питане към нея, не и пряко питане. Дори и ако тя го обичаше до лудост, пак не би приела подобно предложение, докато собственият ѝ жив кораб се намираше в опасност. Нима той не осъзнаваше това? Алтея не можа да скрие объркването от лицето си. А смущението ѝ само се задълбочи, когато тя зърна Брашън Трел в подножието на стълбите. Погледите им се срещнаха. За момент ѝ се стори, че е невъзможно да отклони очи.