Трилогия Бьорндал

Стария Даг нямаше намерение да се заблуждава. Хората щяха да коментират това, че е отишъл в дома на свещеника, и щяха да се опитват да си го обяснят по всевъзможни начини. И вероятно точно заради факта, че щяха да клюкарстват навсякъде за това, още повече се разгаряше желанието му да посети свещеника.

Неговото самочувствие беше още по-голямо заради усещането за собствената му сила. Той си мислеше за всички тези високопоставени противници на свещеника и чувстваше тръпка от това да си представи облещените им очи, когато научат, че Стария Даг е отишъл смирено и почтително при него. На Даг бе известно влиянието, което имаше върху хората заради силата на неговото богатство и приказния ореол, който го обкръжаваше. Мнозина от неговите длъжници му бяха казвали тези неща, водени по всяка вероятност от желание да му се подмажат. А пък майорът му бе казал направо с присъщата си откровеност, че той, както изглежда, е чисто и просто страшилище за млади и стари, като дори най-големите господари в околността с нежелание влизаха в контакт с него.

Да, Даг искаше да се притече малко на помощ на Бог. Свещеникът не трябваше да стои повече изолиран в дома си. Той, Стария Даг, щеше да впрегне един ден конете и да отиде при него сред подигравателните усмивки на господа едрите земевладелци. В душата му взимаха надмощие сериозното намерение, своенравието и честолюбието, както и по-рано, но мотивът, който ги пораждаше, беше смирен и чист.

Младия Даг се бе пренесъл изцяло в помещението до стаята на Аделхайд. На първо време той трябваше да се въздържа от ходене в гората, докато раните му зараснат и докато гърдите му заздравят напълно, а съзнанието му се проясни изцяло. Защото от падането насам някои образи занимаваха мислите му.