![Хладнокръвна ярост [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/4/hladnokrvna-yarost-bg-download.jpg)
Хладнокръвна ярост [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #6
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-638-0
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хладнокръвна ярост [bg]». Краткое содержание книги:
Казах му за внезапното потегляне на сервитьорката.
— Възможно е това да е просто претоварване на сетивата, Майло. Секунди след това говорих с Ноел и той ми каза, че била в стресово състояние, притеснявала се за работата си. Може би след като е чула за смъртта на още един човек, това й е дошло твърде много. Обаче аз си мисля, че е реагирала така само защото това е била смъртта именно на Маклоски. Защото си мисля, че Маклоски е баща на Ноел.
Изненадата, изписана по лицето му, ми бе достатъчна награда. Почувствах се като хлапе, било баща си за първи път на шах.
— Тъкмо говорехме за скоковете ти — рече той. — Това пък откъде го измъкна?
— Радарите ми. Най-накрая разбрах какво ги задейства. И то няма нищо общо с държането на Ноел, а с това как изглежда. Дадох си сметка за това само преди няколко минути. Притесняваше се за майка си, наведе глава и доби такъв вид, който бе точно копие на изражението на Маклоски на снимката при арестуването му. Приликата, след като я забележиш, е наистина поразителна. Ноел е нисък, тъмнокос, хубав, почти красив. Едно време Маклоски е имал същия приятен външен вид.
— Едно време — натърти Майло.
— Точно така. Някой, който не го е познавал от ония дни, никога не би доловил приликата.
— От ония дни — каза той и се върна в ресторанта.
— Хайде, Дон. — Майло повдигна брадичката на Рамп с пръст.
Рамп се взря в него със замъглен поглед.
— Добре — каза Майло. — И аз съм бил в такова положение. Затова знам, че да изтикваш думите от устата е все едно да изкараш бъбречен камък. Недей да говориш, само мигай. Един път за „да“ и два пъти за „не“. Ноел Дръкър син ли е на Маклоски, или не?
Нищо. После сухите устни оформиха думичката „да“, последвана от треперлив шепот.
— Ноел знае ли? — попитах.
Рамп поклати глава и я наведе към масата. Миришеше като клетката на мечката в зоопарка.
Майло продължи:
— Ноел и Джоел. Бетъл има тръпка към леките рими или какво?
Рамп вдигна поглед. Кожата на лицето му бе жълтеникава, а мустачките му бяха набити с пърхот.
Той с мъка разлепи устни:
— Ноел, защото… не можеше… — Главата му отново се разлюля и започна да клюма напред.
Майло отново я подпря с пръст.
— Какво не можеше, Дон?
Рамп впери в него отсъстващ и влажен поглед.
— Не може… Знаеше Джоел… как думата… изглежда… затова Ноел… три едни и същи букви…
Той спря поглед на бутилката бърбън, въздъхна и затвори очи.
Намесих се отново:
— Не може да чете? Нарекла го е Ноел, защото прилича на Джоел и на нея й е трябвало нещо нагледно и лесно за запомняне.
Кимане.
— Още ли е неграмотна?
Едва доловимо кимане.
— Опита… Не можа…
— А как тогава си е гледала работата? — попитах. — Как е вземала поръчките, как е правела сметките?
Неясни звуци.
Майло отново пое инициативата:
— Айде, по дяволите, стига си мрънкал.
Рамп повдигна леко глава.
— Паметта й. Знаеше всичко… цялото меню… наизуст. А когато имаме… нещо ново… тя… ние… го репетирахме.
— Ами как после попълваше сметките? — попита Майло.
— Аз… — Безпомощен поглед.
— Вие сте имали грижата — казах. — Вие сте се грижили за нея. Също както едно време в студиото. Тя беше селско момиче, нали? Дошло да става звезда.
— Апалачия — каза той. — Хил… били.
— Бедното момиче от провинцията — продължих. — Знаели сте, че никога няма да успее в киното, след като не може да си чете ролята. Вие ли й помагахте да държи това в тайна за известно време?
Кимване.
— Джоел…
— Джоел ли издаде номера?
Той отново кимна. Оригна се и главата му се разлюля нагоре-надолу.
— Снимки за него.
— Той е направил така, че тя да изгуби договора си със студиото, за да може да я наеме като фотомодел, така ли?
Кимване.
— А как е успяла да си вземе шофьорска книжка?
— Писмени тестове… запомни ги всичките.
— Голям зор трябва да е било.
Рамп кимна и си избърса носа с опакото на ръката. После отново наведе глава към масата. Този път Майло не посегна да я вдигне.
— Те двамата с Маклоски поддържаха ли връзка през всичките тези години? — попитах го.
Главата му отскочи нагоре с изненадваща бързина.