Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Венецианското предателство [bg]
Венецианското предателство [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Венецианското предателство [bg]

Электронная книга - «Венецианското предателство [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на сензационните бестселъри „Третата тайна“, „Наследството на тамплиерите“ и „Александрийската връзка“. През 323 г. пр.н.е. внезапно умира Александър Велики, владетел на Македония, покорител на Персия и Индия, един от най-харизматичните лидери на античния свят. До днес не е известна причината за треската, покосила само на 32 години воина, провъзгласил себе си за египетски бог. Не се знае и къде е погребан. Векове наред археолози, иманяри и авантюристи търсят гроба му, който се смята за източник на магическа сила, богатство и власт. През 2007 г. Котън Малоун, бивш таен агент на американското правителство и настоящ собственик на книжарница в Копенхаген, неволно се оказва въвлечен в геополитическа игра с високи залози. След като по чудо се спасява от пожара, избухнал в датски музей, той разбира от приятелката си Касиопея Вит, че съществува грандиозен заговор, който цели да преразпредели властовите центрове в света. След 1989 г. и разпадането на Съветския съюз в Централна Азия се ражда нова държава, управлявана от деспотичната Ирина Зовастина, която е обсебена от амбицията да достигне славата на своя кумир Александър Македонски и да превърне страната си в световна суперсила. Подкрепяна от тайнствена международна организация, базирана във Венеция, Зовастина разполага с ужасяващ арсенал биологически оръжия. Избухването на епидемии с катастрофални последствия може да бъде предотвратено само от древно лекарство, скрито на мястото, където се съхраняват тленните останки на великия завоевател и неговия приятел Хефестион. В чии ръце ще попадне чудодейният лек? Оцеляването на милиони хора зависи от смелостта и бързината на Котън Малоун и неговите приятели.
1 ... 158 159 160 161 162 163 164 165 166 ... 177
Перейти на страницу:

Виктор разтри тила си и зачака. Трябваха му няколко секунди, преди да се потопи в езерцето. Главата на Зовастина изскочи на повърхността. Дишаше тежко, ръцете й се вкопчиха в каменния ръб.

— Забравих за пистолетите — задъхано съобщи тя. — Хванаха ни в капан. Охраняват единствения изход.

Главата на Виктор болезнено пулсираше.

— Пистолетите са заредени с халосни патрони, госпожо министър — раздразнено каза той. — Лично подмених пълнителите, преди да напуснем двореца. Стори ми се опасно да ги снабдим с бойни.

— Незабелязано?

— Кой ще тръгне да проверява патроните? Те просто приеха, че на хеликоптера има оръжие.

— Добро хрумване, но можеше да ме предупредиш.

— Нямаше време. Нещата се развиха прекалено бързо. За съжаление Малоун здравата ми натърти главата в скалите.

— А пистолетът, който Малоун е взел от двореца? Той със сигурност е бил зареден с бойни патрони! Къде е?

— Остави го в хеликоптера и взе един от другите.

Зовастина напрегнато размишляваше.

— Трябва да изведем Линдзи от къщата! — отсече тя. — В момента това е най-важното!

— А Малоун и Вит?

— Оставила съм хора в засада. Бъди сигурен, че техните оръжия са заредени с бойни патрони!

89

Стефани надникна в една от спалните. Беше празна, обзаведена с елегантни италиански мебели. Коридорът отвъд отворената врата водеше към коридора на втория етаж. Оттам долиташе приглушено бучене. Една от машините за гръцки огън бродеше из коридора, пръскайки с хобота си аерозолни струи. От стаите се разнасяше тежка сладникава миризма — доказателство за посещението на роботите.

— Действат доста бързо — отбеляза Торвалдсен, насочвайки се към вратата.

Стефани понечи да го спре, но датчанинът вече беше навън. Миг по-късно спря и бавно вдигна ръце, подчинявайки се на груб мъжки глас, който изкрещя някаква неразбираема команда.

— Войник от охраната — прошепна в ухото й Или. — Каза на Хенрик да спре и да вдигне ръце.

Торвалдсен гледаше надясно, където вероятно стоеше войникът. Оттам не можеше да види вътрешността на къщата. Дано колегите му са били евакуирани след включването на роботите, помисли си Стефани. Прозвучаха още неразбираеми думи.

— Какво казва? — тихо попита тя.

— Пита го дали е сам.

Малоун и Касиопея бързо се спускаха по пътеката. След тях оставаха мокри следи. Той закопча ризата си в движение.

— Можеше да ме предупредиш за халосните — намръщено го изгледа Касиопея.

— Кога по-точно? — попита той, продължавайки надолу по стръмния склон.

Дишаше учестено. Разбира се, че вече не беше на трийсет, но и на четирийсет и осем все още беше във форма.

— Не исках Виктор да разбере, че подозираме нещо — добави той.

— Ние не искахме това! — натъртено го поправи Касиопея. — Защо заряза пистолета си?

— Трябваше да играя неговата игра.

— Странна птица си — каза тя, докато излизаха на сравнително равна отсечка.

— Ще го приема като комплимент — усмихна се той. — Особено от жена, която съвсем наскоро се разхождаше из Венеция с лък и колчан стрели.

Разстоянието до къщата беше горе-долу колкото футболно игрище. Около нея все още не се забелязваше движение.

— Трябва да проверим нещо. — Той се затича към хеликоптера и изчезна в задната кабина. В металния шкаф бяха подредени четири автомата „Калашников“, а под тях имаше купчина пълнители.

Започна да ги проверява един по един. Всичките се оказаха заредени с халосни патрони.

— Признавам, че мръсникът е действал много акуратно — въздъхна Малоун.

Откри пистолета си там, където го беше захвърлил. В пълнителя бяха останали пет бойни патрона. Касиопея грабна един от автоматите и издърпа затвора.

— Засега ще свърши работа — каза тя. — Никой не знае, че патроните са халосни.

— Права си — съгласи се той и взе още един „Калашников“. — Първото впечатление винаги е най-важното.

Зовастина и Виктор изскочиха на повърхността. От Малоун и Вит нямаше следа. Всички пистолети лежаха на пода.

— Малоун ще ни създаде проблеми — отбеляза тя.

— Не се безпокойте — успокои я Виктор. — Аз съм му длъжник.

Стефани продължаваше да се вслушва в лаещия глас на войника, който бавно се приближаваше. Лицето на Линдзи се сгърчи от паника. Или покри устата му с длан и го помъкна навътре в спалнята. Скриха се зад огромното легло с висок балдахин. Очите на Стефани се спряха на китайската порцеланова статуетка върху близкия шкаф. С изненадващо дори за самата нея самообладание тя я взе и зае позиция зад вратата.

1 ... 158 159 160 161 162 163 164 165 166 ... 177
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)