Прелюдия за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Прелюдия за Фондацията». Краткое содержание книги:
А Рашел насочи бластера към Селдън с твърдост, която не оставяше каквато и да било надежда, че следващата секунда той ще е още жив.
Този път обаче в момента, в който сержантът падаше, Рейч се включи в действието. Като изтърча между Селдън и Рашел, той заразмахва ръце.
— ’Сподарке, ’сподарке! Не стреляй!
За миг кметицата като че се обърка.
— Махай се от пътя ми, Рейч. Не искам да те нараня.
На Дорс й стигаше и този момент на колебание. Тя се втурна яростно към Рашел и плонжира с главата напред. Штоанката падна с вик и бластерът за втори път изтрополи на земята.
Рейч го докопа.
С дълбок и потреперващ глас Селдън рече:
— Момче, дай това на мен.
Хлапето обаче се дръпна назад.
— Нал’ няма да я утрепеш, ’сподин Селдън? Тя беше добра с моя милост…
— Никого няма да трепя, Рейч — успокои го Селдън. — Тя уби сержанта и щеше да стори същото и с мен, но не стреля, за да не те нарани, така че заради това ще я оставим да живее.
Ученият се просна на стола, провесил ръката си с пистолета, докато Дорс вадеше невронния камшик от другия кобур на мъртвия сержант.
Прозвуча нов глас:
— Сега аз ще се погрижа за нея, Селдън.
Споменатият вдигна поглед и с внезапно избликнала радост възкликна:
— Чувек! Най-накрая!
— Съжалявам, че ми отне толкова време… Имах да върша много неща. Как си, доктор Венабили? Доколкото разбирам, това е дъщерята на Маникс — Рашел. Само че кое е момчето?
— Рейч, един наш млад приятел от Дал — обясни Селдън.
Влязоха войници и след едно леко махване с ръка от страна на Чувек почтително вдигнаха кметицата.
Дорс, освободена от внимателното наблюдаване на другата жена, отупа дрехите си с ръце и приглади блузата си. Математикът изведнъж се усети, че все още е с хавлията.
Рашел с презрение се отскубна от ръцете на войниците, посочи Чувек и попита:
— Кой е този?
— Това е Четър Чувек, мой приятел и защитник на тази планета — отговори Селдън.
— Твой защитник? — Рашел се изсмя високо. — Глупак! Идиот! Този човек е Демерцел и ако погледнеш Венабили, по лицето й ще разбереш, че тя идеално го съзнава. През цялото време си бил много по-приклещен, отколкото при мен!
89
Този ден Чувек и Селдън седнаха да обядват съвсем сами, обгърнати през по-голямата част от времето с мълчание.
Към края на обяда хеликонският учен се пооживи и рече:
— Е, господине, как да се обръщам към вас? Все още ви възприемам като Четър Чувек, но дори и да осъзная другата ви персона, положително не мога да ви наричам Ето Демерцел. В това си качество вие имате титла и аз не зная кое е подходящото обръщение. Уведомете ме.
— Ако нямаш нищо против, продължавай да ме наричаш Чувек — някак печално отвърна другият. — Или Четър. Да, аз съм Ето Демерцел, но за теб съм Чувек. Всъщност двамата не се различават особено. Аз ти казах, че империята се разлага и запада. И в двата си образа вярвам в това. Казах ти, че искам психоисторията като начин да се предотврати упадъкът и разпадането или да се предизвика обновяване, ако те все пак трябва да вземат своето. Това също го вярвам и в двата си образа.
— Само че ти ме държеше в ръцете си… Предполагам, че си бил нейде наблизо, когато се срещнах с Негово императорско величество.
— С Клеон? Да, разбира се.
— Би могъл да поговориш с мен също както по-късно го стори като Чувек.
— И какво щях да постигна? Ето Демерцел има огромни задължения. Трябва да се оправя с императора (един добронамерен, но не много способен властник) и доколкото може, да го предпазва от грешки. Освен това трябва да върши своето в управлението на Трантор и империята. И, както виждаш, трябваше да прахоса голяма част от времето си, за да попречи на Што да ви причини вреда.
— Да, зная — промърмори Селдън.
— Не беше лесно и едва не загубих. Години се боричках тайно и внимателно с Маникс, като се опитвах да проумея начина му на мислене и да планирам контраманевра на всяко негово действие. Дори за миг не допуснах обаче, че още докато е жив, може да прехвърли своите пълномощия на дъщеря си. Не я познавах добре и не бях подготвен за нейната удивителна липса на предпазливост. За разлика от баща си тя е била възпитавана да смята властта като дадена наготово и нямаше ясна представа за нейните ограничения. Така че щом те залови, принуди ме да действам, преди да бъда напълно готов…