Тотален контрол [Total Control - bg]

Лукас престана да се усмихва. Замисли се за секунда и отговори.

— Бежова, мисля.

— Браво. Неутрален цвят, лесно може да се сбърка. — Замълча и почувства облекчение. — Само че Ейми не беше с шапка.

Лукас скочи от стола към нея, но тя се оказа част от секундата по-бърза от него и стовари пистолета върху главата му. Лукас се свлече на пода.

— Ти си истински гад! — надвеси се над него тя.

Излезе от стаята и тръгна по коридора. Отзад, откъдето беше влязла, чу стъпки. Смени посоката и тръгна към осветената стая, покрай която беше минала преди малко. Прекръсти се и се запромъква през нея, приклекнала зад голямо канапе с дървена облегалка. Огледа се и видя големи френски прозорци, зад които се простираше брегът на океана. Стаята беше огромна, с висок таван. На едната стена имаше вътрешен балкон, а на другата библиотека с томове в красиви подвързии.

Нахълта група въоръжени мъже, облечени в черни униформи, и Сидни се сви зад канапето. Един от тях заговори по радиостанция. Явно знаеха, че е в сградата. Беше само въпрос на време да я открият. Пропълзя до вратата и успя да се измъкне, без да я забележат. Усещаше как кръвта пулсира в слепоочията й. Хукна към стаята, в която бе оставила Лукас — реши да го използва като пропуск за излизане. Може би онези нямаше да се поколебаят да го убият, за да се доберат до нея, но в момента просто не съществуваше друга възможност.

Разбра, че не може да осъществи плана си, защото се оказа, че Лукас не е там. Беше го ударила здраво и за миг се зачуди как така бързо се е свестил. Може би все пак онова с КГБ беше истина. Излезе и хукна по коридора към задната врата. Лукас несъмнено щеше да ги насочи по петите й. Може би й оставаха само секунди, за да се измъкне. Беше само на няколко крачки от изхода, когато чу гласа на дъщеря си:

— Мамо! Мамо!

Обърна се рязко. Ейми продължаваше да пищи някъде в края на коридора.

— О, боже!

Сидни се втурна по посока на писъците.

— Ейми! Ейми!

Вратата на голямата стая, откъдето излезе преди малко, беше затворена. Отвори я рязко и нахълта. Обезумяла, затърси с очи дъщеря си.

Нейтън Гембъл се вторачи в нея, а зад гърба му изникна Ричард Лукас. Не се усмихваше. На челото имаше голяма подутина. Хората на Гембъл мигом я обезоръжиха. Взеха дискетата от чантата й и я връчиха на Гембъл.

Той вдигна към гърдите си един касетофон и пусна записа:

— Мамо! Мамо!

— Веднага щом разбрах, че мъжът ти се интересува от мен, се погрижих да сложа бръмбари в къщата ти — обясни Гембъл. — Така човек научава един куп много ценни неща.

— Кучи син — просъска Сидни и се втренчи в него. — Знаех си, че е номер.

— Трябваше да се вслушаш в инстинкта си, Сидни. Аз винаги го правя.

Гембъл изключи касетофона и отиде до едно бюро, опряно в стената. Едва сега Сидни забеляза, че отгоре има портативен компютър. Гембъл извади дискетата и я мушна в устройството, после извади от джоба си лист и се обърна към Сидни.

— Интересен подход към паролата е проявил Джейсън. Всичко наопаки. Интелигентна си, но се обзалагам, че не си се сетила. Прав ли съм? — Гембъл се усмихна. — Винаги съм си давал сметка, че той е голям ум.