Червеният корсар

— Да — мърмореше Корсарят, когато лодката му минаваше под кърмата на кралския кръстосвач, — да! Аз и моите офицери ще удостоим вашата трапеза! Но гозбите няма да бъдат по вкуса на тия кралски наемници! Гребете здраво, момчета, гребете; за награда след един час ще ровите свободно в складовете на тоя глупак!

Алчните пирати щяха да се развикат, ако от предпазливост не се налагаше да се въздържат; ала дадоха изблик на своите чувства, като удвоиха усилията си, за да стигнат час по-скоро до собствения си кораб. След минута смелчаците благополучно се озоваха отново под защитата на оръдията на „Делфин“.

Когато Корсарят стъпи пак на палубата на своя кораб, по решителния му поглед неговите хора познаха, че е дошло време за действие. Той се задържа за миг на шканците, оглеждайки със злорадство здравите материали, с които разполагаше; после изведнъж влезе в каютата си, забравил, че я бе отстъпил на други, или пък от вълнение беше безразличен към това обстоятелство. Внезапен силен удар на гонга извести не само за присъствието му, но и за намеренията му.

— Съобщете на първия помощник, че го чакам! — заповяда той, когато повиканият моряк се яви.

През краткото време, докато се изпълни това нареждане, Корсарят като че се бореше със задушаващия го гняв. Ала щом вратата на каютата се отвори и Уайлдър застана пред него, и най-проницателният и внимателен наблюдател напразно би търсил следа от силните чувства, които бушуваха в душата му. След като се овладя, веднага съобрази, че най-безцеремонно бе нахълтал в място, обявено от самия него за неприкосновено. Чак сега забеляза свилите се жени и видя ужаса, изписан ясно по лицата им, ала побърза да ги успокои с извинения и обяснения.

— В бързината си да поговоря с един приятел — каза той, — май забравих, че съм домакин на гостенки, които е щастие за мен да приема, макар че изпълнявам задълженията си толкова лошо.