Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Когато влизаше, зърна някаква широка черна пола, която изчезна веднага към ресторанта, и Анет, вдигнала ръце да оправя косите си. В тази именно поза той най-много я харесваше — красиво закръглена, гъвкава и стройна. И каза:
— Искам да поговоря с майка ви за премахване на преградата към салона. Не, не я викайте!
— Ще вечеряте ли с нас, monsieur? Вечерята ще бъде готова след десет минути.
Без да пуска ръката й, Соумс се поддаде на влечение, което изненада и самия него.
— Много сте хубавичка тази вечер — каза той. — Необикновено хубавичка. Знаете ли колко сте хубавичка, Анет?
— Monsieur е много добър.
— Никак не съм добър — отвърна мрачно Соумс и седна.
Анет махна изразително с ръце, а недокоснатите от никаква помада алени устни се усмихваха.
Загледан в тях, Соумс запита:
— Харесва ли ви тук, или предпочитате да се върнете във Франция?
— О, аз обичам Лондон. И Париж, разбира се. Но Лондон е много по-хубав от Орлеан, а английската природа е толкова красива! Миналата неделя бях в Ричмънд.
Соумс започна да пресмята колебливо. Мейпълдърм! Би ли посмял? Би ли се осмелил дотам — да й покаже какво би могла да притежава? И все пак! Там би могъл да й каже много нещо. В тази стая това беше невъзможно.
— Бих желал — продължи неочаквано той — да ви поканя с майка ви идната неделя. Къщата ми е край реката; още не е късно при това хубаво време. Мога да ви покажа интересни картини. Как мислите?
Анет плесна с ръце.
— Чудесно ще бъде! Реката е толкова красива!
— Значи решено. Ще поканя мадам.
Не биваше да казва нищо тази вечер, за да не се издаде. Но дали не бе казал вече повече, отколкото трябва? Кани ли някой непреднамерено в къщата си една собственичка на ресторант с хубавичка дъщеря? Мадам Ламот ще разбере, ако Анет не разбира. Все едно! Малко нещо на тоя свят мадам не би могла да разбере. Освен това той щеше да вечеря днес за втори път у тях; дължеше им следователно една покана…
Когато се връщаше към Парк Лейн (отседнал бе у баща си) със спомена за меката, изплъзваща се ръчичка на Анет, той бе обзет от приятни, малко чувствени и някак объркани мисли. Да предприеме действия! Какви действия? Как? Да извади на показ кирливите си ризи? Пфу! Със своето име на мъдър, далновиден човек, който измъква така умело другите от затруднения и защитава интересите на собствеността, да се превърне в играчка на правосъдието, на което беше стълб? Подобна мисъл беше просто възмутителна! Второ излагане на семейството беше невъзможно! Дали не ще бъде по-добре да се задоволи с една тайна връзка?… Тайна връзка и син, когото би могъл да осинови? Но по пътя към тоя блян се изпречваше тъмната, солидна, бдителна мадам Ламот. Не, няма да го бъде! Друго би било, ако Анет бе влюбена в него; но такова нещо не биваше да очаква на своята възраст. Само ако майка й се съгласи, ако вижда явни материални изгоди — би било възможно! Иначе го чака сигурен отказ! Освен това той си казваше: „Аз не съм негодник; не желая да я опропастя; не искам тайна връзка. Искам нея, искам и син! А това може да стане само с развод… някак… както и да е… развод!“ Под сянката на платаните и светлината на уличните лампи той вървеше бавно покрай желязната ограда на Грийн парк. Между синкавите очертания на дърветата, където светлината не достигаше, се стелеше мъгла. Стотици пъти бе минавал покрай тия дървета на излизане от бащиния дом на Парк Лейн, още като младеж; или от собствения си дом на Монпелие Скуеър, през четирите години на брачния си живот! И сега, когато решаваше да се отърве, ако е възможно, от тази дълга безполезна брачна връзка, му хрумна да продължи до ъгъла на Хайд парк, до Найтсбрийдж Гейт, както едно време, когато се прибираше у дома си при Айрин. Как ли изглежда тя сега?… Как бе живяла през последните години, откакто я бе видял за последен път, преди дванайсет години?… Седем бяха минали вече, откакто чичо му Джолиън й бе завещал онези пари! Дали е все тъй хубава? Ще я познае ли, ако я види? „Аз не съм се променил много — помисли си той; — но предполагам, че тя се е променила. Толкова страдания ми причини.“ Припомни си изведнъж една вечер — когато за пръв път излезе да вечеря сам с приятели от колежа Марлборо — в първата година на женитбата им. С такова нетърпение бързаше да се прибере! Вмъкна се тихо, като котка, и я чу да свири. Отвори безшумно вратата на гостната и застана да наблюдава изражението на лицето й, съвсем различно от онова, което знаеше — така открито, така доверчиво, сякаш отдаваше на музиката сърцето си, което не бе открила никога пред него. Припомни си как тя престана да свири и се обърна, как лицето й си възвърна познатото му изражение, как по тялото му пропълзя ледена тръпка, при все че в следващия миг я бе прегърнал. Да, много страдания му бе причинила! Развод! Смешно, след толкова години на пълна раздяла! Но трябваше да се разведе. Нямаше друг изход! „Въпросът е — помисли с неочаквана практичност той, — по чия вина? Нейна или моя? Тя ме напусна. И трябва да плати за това. Предполагам, че си е намерила приятел. Хм!“ — измънка неволно и подигравателно той, обърна се и тръгна обратно към Парк Лейн.