Вечният градинар
- Автор: Каре Джон льо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вечният градинар». Краткое содержание книги:
Джъстин Куейл, дипломат от кариерата и градинар любител, започва свой кръстоносен поход, за да намери убийците на съпругата си. Пътят му минава през Форин Офис в Лондон, Европа и Канада. Джъстин се сблъсква с измама и предателство, алчност и насилие, докато постепенно открива истината за жената, която така и не е успял да опознае. И да обича.
След края на Студената война всепризнатият майстор на шпионския роман се насочва към нови сюжети, нови врагове, нови предизвикателства. „Вечният градинар“ е различна от всички досегашни книги на Джон льо Каре. И може би най-добрата.
— А Лорбиър?
Раздразнен поглед, гримаса на неодобрение.
— Целта на Маркъс е да бъде богат светец. Едновременно да се вози в ролс-ройс и да спасява човешки живот.
— За бога и Печалбата — подхвърля необмислено Джъстин; в отговор тя само се намръщва.
— След две години аз направих едно доста неприятно откритие. Изпитанията на КВХ са били изцяло нагласени. Те не са били научно обосновани, единствената им цел е била препаратът да се пусне на пазара колкото се може по-бързо. Определени странични ефекти преднамерено са били изключени от докладите. При наличието на странични ефекти докладът бил преработван веднага.
— А какви са били страничните ефекти?
Отново арогантният, присмехулен тон на лектор, който говори пред глупави студенти.
— По време на ненаучните изпитания не бяха регистрирани почти никакви странични ефекти. Това се дължеше главно на прекомерния ентусиазъм на Ковач и Лорбиър, а също и на решителността на клиники и медицински центрове из Третия свят резултатите от тестовете да изглеждат добри. Освен това се появиха хвалебствени статии в авторитетни научни издания от видни специалисти, които просто пропускаха да споменат финансово изгодните си връзки с КВХ. В действителност статиите се пишеха в централите във Ванкувър и Базел, а специалистите само се подписваха. Беше споменато, че препаратът не е подходящ за малък процент жени в детеродна възраст. При някои предизвиквал влошаване на зрението. Имаше и смъртни случаи, но с разместване на датите те бяха изключени от изпитателния период.
— Никой ли не се оплака?
Въпросът я раздразни.
— Кой да се оплаче? Лекарите и здравните работници от Третия свят, които печелят от участие в изпитанията? Или дистрибуторът, който печели от продажбите на препарата и се страхува да не изтърве и останалите препарати на КВХ, а оттам да провали целия си бизнес?
— А самите пациентки?
Мнението й за него е стигнало дъното.
— Повечето от нашите пациентки живеят в недемократични държави с ужасно корумпирани политически системи. На теория те дават съгласието си да бъдат лекувани, след като са информирани за възможния ефект от лечението. Това означава, че са ги накарали да подпишат писмени декларации за съгласие, дори да не са в състояние да ги прочетат. Законът не позволява да им се заплаща за участието, но получават щедри компенсации за изгубеното време и пътните си разходи, а също и безплатна храна, на която много се радват. Освен това се страхуват.
— От фармацевтичните компании?
— От всички и всекиго. Ако се оплачат, получават заплахи. Плашат ги, че децата им няма да получават повече лекарства от Америка, а мъжете им ще отидат в затвора.
— Но вие се оплакахте!
— Не. Не съм се оплаквала. Аз протестирах. Яростно. Когато открих, че „Дипракса“ се рекламира като безопасно лекарство, а не като лекарство, което все още е в процес на изпитания, аз изнесох лекция на една научна конференция в университета, на която описах точно и в подробности неетичната позиция на КВХ. Това не се хареса. „Дипракса“ е добро лекарство. Само че не е там въпросът. Въпросът има три страни. — Три тънки, дълги пръста се вдигнаха нагоре. — Първо, страничните ефекти се укриват умишлено в името на печалбата. Второ, най-бедните общества на света се използват като опитни зайци от най-богатите. И трето, легитимният научен дебат по проблема се задушава в зародиш с корпоративни средства, със заплахи и извиване на ръце.
Трите пръста се свалят надолу, докато другата ръка рови из пазарската торба и измъква лъскава синя листовка:
„Дипракса“ е високоефективен, безопасен и икономически достъпен заместител на досега прилаганите медикаменти за лечение на туберкулоза. Той е с доказани предимства за развиващите се страни.
Тя измъква листовката от ръката му и му подава поизмачкано от разгръщане писмо от адвокат. Един абзац е отбелязан с цветен маркер.
Клиничните изпитания на „Дипракса“ бяха разработени и осъществени по напълно етичен начин в течение на няколко години с информираното съгласие на всички пациенти. При изпитанията на своите лекарствени средства КВХ не прави разлика между бедни и богати държави. Нашата единствена грижа е да подберем най-подходящите условия за провеждане на изпитанието. КВХ се ползват с много високо уважение заради грижите и вниманието към своите клиенти.
— Каква е ролята на Ковач във всичко това?
— Ковач е изцяло на страната на компанията. Тя няма никакво чувство за чест и достойнство. Именно с нейно съдействие голяма част от клиничните данни бяха прикрити или изопачени.