Скритата империя

— Архитектите на Призматичния палат са искали да покажат, че всички неща, дори природните закони, текат към всевиждащия и всемогъщ маг-император — поясни престолонаследникът и топло й се усмихна. — За нещастие, аз отхвърлям тази идея — защото всичките ми мисли текат към теб, Нира.

Момичето смутено се засмя и също стисна ръката му. Застаналите при арката зад тях свирепи наглед телохранители, изглежда, не забелязваха какво правят.

— Толкова е високо… от гледката дъхът ми секва.

Напомня ми за Терок, когато се катерех по върхарите на дърветата.

— Рейналд ми описа вашия свят и съм сигурен, че е много красив. — Топазените очи на Джора’х заблестяха, докато рисуваше картините във въображението си. — Някой ден ще отида на Терок. Може би заедно с теб.

— И с цяла свита от прислужници, телохранители и помощници — усмихна се тя. — Ще е трудно да останем на спокойствие, щом напуснем Миджистра.

— Илдирийците не обичат да са сами.

Двамата стояха един до друг, въпреки че наблюдателната тераса бе голяма. Нира болезнено усещаше присъствието на Джора’х и не искаше да се отдръпне.

Долу се виждаха мъничките фигурки на хора. Безкраен поток илдирийци се изкачваха по хълма, върху който се издигаше Призматичният палат.

— Поклонници, които искат да видят великия маг-император — забелязал интереса й, поясни престолонаследникът.

Групи от различни раси се изкачваха нагоре и спираха на предписаните места по пътя. Минаваха по мостове, обикаляха хълма и ритуално се измиваха в седемте потока, докато се изкачваха към входния купол.

— Всички граждани на Империята имат достъп до Палата. Баща ми държи залата си за аудиенция постоянно отворена. Всеки, който е дошъл на поклонение, може да наблюдава величественото му лице, прожектирано под небесната сфера.

— Не го ли е страх от покушения или насилие?

Джора’х я погледна изненадано.

— Чрез тизма магът-император ще разбере веднага, ако някой дори само си го помисли. Баща ми ще се справи с проблема много преди атентаторът да влезе в Призматичния палат. Ние илдирийците сме различни от вас, Нира. Трябва да го разбереш.

Постояха мълчаливо на високата тераса, загледани в групите поклонници, които благоговейно се приближаваха към целта си.

— Може би не сме чак толкова различни — накрая наруши тишината Нира и нарочно още повече се доближи до него. — Всъщност, Джора’х, ние с теб може би си приличаме… в много отношения.

Когато отидоха в личните покои на престолонаследника, Нира се зачуди дали обаятелният мъж е използвал някакви телепатични способности, за да я съблазни. Ала съзнаваше силата на външните мисли поради връзката си със световните дървета. И в този момент не усещаше да върши нещо против волята си… нещо, което да не е абсолютно редно. Беше й за пръв път, но не се страхуваше.