Елфите на Шанара

Той е твърде тежък, помисли разтревожена Рен. Фавн не може да го повдигне.

Но Фавн някак си успя да го измъкне изпод пластовете кости, крепили някогашен живот. Фавн прегърна в мъничките си ръце Жезъла, три пъти по-дълъг от него и тръгна да се връща обратно. Помагаше си с Рухк като с прът. Затаила дъх, Рен се изправи на колена. Трис я побутна настойчиво с лакът, сочейки Уистерона, който беше се размърдал в своя хамак и протягаше краката си. Той се събуждаше. Рен понечи да стане, но Гарт бързо я дръпна обратно. Уистеронът се сви отново на топка, прибирайки краката си. Фавн продължаваше да напредва към тях. Мъничкото му лице беше напрегнато, а жилавото му телце — стегнато. Той достигна отново близката страна на дефилето и спря. Рен изстина. Фавн не знае как да се изкатери!

В този момент Килешан внезапно се закашля и избълва огън. Изригването беше толкова далечно, че звукът от него се чу едва-едва, като мърморене в тишината. То обаче предизвика дълбоко в земната гръд ударни вълни, които се разпространиха навън от планинската пещ подобно на дъгите при цопването на камък във вода. Тези вибрации се предаваха по целия път до Ин Джу и до островното леговище на Уистерона, предизвиквайки бърза верижна реакция. Ударните вълни набираха сила, обръщайки се бързо в топлина, а топлината изригна от покритата с кал равнина във фонтан пара точно зад Рен.

Уистеронът мигновено се събуди. Краката му се опряха в паяжината, главата му се люлееше на дебел безкостен врат, докато тъмните му очи, отразяващи, като огледало, претърсваха околното пространство. Фавн, изненадан от вибрациите и експлозията, подскочи нагоре по страната на дефилето, загубвайки опора и веднага падна обратно. Затракаха кости, а жезълът Рухк се плъзна надолу. Съскането на Уистерона съвпадна със съскането на гейзера. Той се завъртя светкавично в своята паяжина — наполовина паяк, наполовина маймуна, цяло чудовище.

Но Гарт беше по-бърз. Той се спусна по стената на дефилето с бързината на сянка, хвърлена от преминаващ облак в нощта, подскачайки надолу по скалните издатини. Последните метри преодоля с един скок. Гарт се приземи сред трясък от счупени кости, пресегна се за жезъла Рухк и го вдигна. Фавн вече беше се покатерил на безопасно място върху широкия му гръб. Гарт се обърна рязко, за да се заизкачва отново нагоре и сянката на Уистерона падна върху него. Създанието се спускаше по своята паяжина, за да го смаже.

Рен се изправи на крака, шепата й се разтвори, ръката й се протегна напред и тя призова силата на Елфовите камъни. Те реагираха бързо като мисълта, излъчвайки един ослепителен огнен лъч. Лъчът улучи Уистерона още докато той се спускаше, удряйки го като тежък юмрук и отхвърляйки го далеч назад. След този удар Рен почувствува как всички сили я напускат. Бързайки да спаси Гарт, тя не беше задържала нищо от нея. Ободряването премина за миг през тялото й и изчезна. Рен ахна поразена и припадна, а Трис я прихвана през кръста. Стреса им извика да бягат.