Изповедник

Дарио обясни, че подобно отношение ги бе превърнало в стеснителна, затворена в себе си група. Те не се хранеха в общите помещения с другите служители. Стояха изолирани и не споделяха.

Вирна ги загледа как общуват помежду си на техния странен език. Тъй като сами си бяха измислили знаците, никой друг не ги разбираше, освен може би Дарио Дарая.

Колкото и да им се искаше на Вирна и най-вече на Кара да разпитат персонала директно, те бяха принудени да позволят на Дарио да го направи. Самата близост на външен човек, особено на Морещица, хвърляше мълчаливата група в треска и дори в сълзи. Предишният Господар Рал се бе отнасял изключително зле с тях. Много техни близки и приятели бяха изпратени на смърт за минимални провинения. Беше разбираемо да са ужасени от властта.

Вирна предупреди Кара, че ако наистина иска да получи отговори, ще трябва да стои по-назад и да позволи на Дарио да получи отговорите.

Вирна се загледа как Дарио стои в средата и тихо задава въпроси. Хората около него в определени моменти се оживяваха и започваха да сочат насам-натам и да му правят знаци. Дарио кимаше от време на време и внимателно задаваше още въпроси, които възбуждаха още знаци от мълчаливия език на служителите.

Най-накрая Дарио се върна.

— Казват, че в този коридор няма проблем.

Кара заговори през стиснати зъби.

— Тогава…

— Но — прекъсна я Дарио — твърдят, че в съседния коридор той посочи напред вдясно — нещо не е наред.

Кара се втренчи в лицето на мъжа.

— Хайде тогава да погледнем.

Преди Вирна да успее да изправи гръб, Кара вече вървеше с големи крачки към групата от двайсетина души. Вирна си помисли, че част от тях мигом ще припаднат от страх.

— Дарио казва, че според вас нещо не е наред в онзи коридор там. — Кара посочи към пресечката отпред. — Аз също смятам, че нещо не е наред. Затова искам да дойдете и да ми покажете какво ви усъмнява. Извиках ви, защото знам, че вие знаете за това място повече от когото и да било.

Те се смутиха.

Кара изгледа лицата, които я наблюдаваха.

— Когато бях малко момиче, Мрачният Рал дойде вкъщи и залови семейството ми. Подложи майка ми и баща ми на нечовешки мъчения. Държа ме заключена в продължение на години. Изтезаваше ме, за да ме принуди да стана Морещица.

Кара се извърна леко, повдигна червената дреха на кръста си и им показа дълъг белег по страничната част на тялото й и по гърба.

— Той ми стори това. Виждате ли?

Всички се наведоха да огледат белега. Един мъж се протегна и колебливо го докосна. Кара се извърна към него, за да му е по-удобно. После взе ръката на една жена и прокара пръста й по цялата дължина на релефния белег.

— Ето, вижте това — каза тя, след което вдигна ръкавите си и протегна китки напред, за да ги видят. — Останаха от веригите, на които ме провесваше… закачаше за тавана.

Всички се наклониха напред, за да видят. Някои леко докоснаха белезите на китките й.

— Той нараняваше и вас, нали? — Кара знаеше отговора, но въпреки това попита. Когато всички кимнаха, тя каза: — Покажете ми.