Ръкописът на Чансълър
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Колечкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът на Чансълър». Краткое содержание книги:
Робърт Лъдлъм не прикрива становището си по тези въпроси, чиито отговори внушава по извънредно въздействуващ начин. В този негов роман художествената измислица се оказва част от една ужасяваща и смразяваща реалност. „Ръкописът на Чансълър“ ще увлече много от читателите с драматичното напрежение и наситеността на криминалната интрига, но това произведение е постижение на друг жанр, формулиран по-скоро с политически, отколкото с литературен термин.
Книгата на този популярен американски писател не случайно бива окачествявана като „политическа антиутопия“, като „политически черен роман“. И може би дори самият факт, че ние едва ли някога ще разберем какъв точно дял има истината в измислицата, озаглавена „Ръкописът на Чансълър“, допринася особено силно за ефекта на романа.
Престрелката замря съвсем. Откъм залива отвъд пристана забоботи двигател на моторница. Чансълър не можеше повече да чака. Изпълзя от прикритието си, изправи се и хукна между лодките към автомобила.
Алисън лежеше на земята до колата. Очите й замъглени, тялото й трепереше. Питър коленичи до нея и я взе в обятията си.
— Мислех, че повече няма да те видя жив! — прошепна тя, впи пръсти в него и притисна мократа си буза до лицето му.
— Ела! Да бягаме! — Той я изправи на крака, отвори вратата на колата и я бутна вътре.
На пристана настъпи оживление. Моторницата се бе изравнила с брега. Гневно спореха, някои от мъжете наскачаха и се отправиха към брега.
Сега бе моментът да се махнат. След секунди ще бъде вече късно. Той се огледа и превъртя ключа. Моторът изхърка, но не запали.
От утринната влага! Колата не бе карана няколко часа!
Дочу викове откъм вълнолома. Чу ги и Алисън. Тя веднага грабна пистолета от седалката. Автоматически, с бързина, в която личеше опитът, тя отвори пълнителя.
— Само два патрона! Други имаш ли?
— Патрони? Не! — Питър отново завъртя ключа и натисна газта.
Измежду корпусите на траулерите изникна човек с мокри дрехи и се затича към тях.
— Внимавай! Пази си очите! — извика Алисън. Прицели се и гръмна. Гръмотевичен взрив разтърси колата. Страничното стъкло зейна. Моторът запали.
Чансълър включи на скорост и натисна газта. Колата лудешки скокна напред. Той изви вдясно, автомобилът поднесе, пръскайки кал и прах. Изправи волана и потегли към изхода.
Последваха изстрели. Задното стъкло се разби на парчета. Чансълър дръпна Алисън на пода и изви вляво. Но тя не се задържа дълго долу, понадигна се и изстреля последния куршум. За кратко гърмежите зад тях престанаха.
После отново засвириха диви, отчаяни куршуми, но без попадение. Питър стигна изхода и пое пътя през горичката, който извеждаше на главното шосе.
Останаха сами. Преди час бегълците бяха трима, сега само двама.
Бяха се доверили изцяло на Куин О’Брайън, а той ги предаде.
Към кого можеха да се обърнат сега за помощ?
Домовете и службите бяха под наблюдение. Приятели, познати бяха също под наблюдение. Телефоните се подслушваха, колата им се знаеше. Скоро патрулни коли щяха да ги затърсят по шосета и пътища.
Питър усети, че в него настъпва коренна промяна. Дори взе да се пита дали промяната е действителна или отново плод на въображението му. Каквато и да бе, бе й благодарен, че настъпи.
Страхът — чувството за пълна безпомощност — се замени с ярост.
Той стисна волана и продължи напред, а в ушите му още кънтеше предсмъртният фанатичен вик.
Часонг!
След всичко изприказвано дотук, Часонг си оставаше ключът към загадката.
37
Хората не знаеха нищо за съдбата им. В емисиите си радиото не споменаваше нищо за тих, снимките им не се появяваха във вестниците или телевизионните предавания. Но въпреки всичко те бягаха и се криеха, защото отникъде не очакваха закрила: бяха нарушили законите, имаше и жертви. Ако сами се предадяха, щяха да се изложат на безброй нови опасности. Неизвестните хора бяха навсякъде в правителството.
Разкритието на личните досиета на Хувър бе тяхната единствена надежда за спасение.
Смъртта ги бе приближила към разкритието. Варак бе казал, че досиетата са у един от четиримата. Питър прибави и пети. Сега Драйфус бе мъртъв, Съдърланд бе мъртъв и оставаха трима. Банър, Парис и Браво.
Фредерик Уелс, Карлос Монтелан, Мънро Сейнт-Клеър.
Досега много по-резултатно ви мами друг.
Но ключът към загадката бе ясен. Часонг. Тук нямаше заблуда. Някой от тримата живи членове на „Инвър Брас“ бе някак си дълбоко и неразривно свързан с масовите кланета в Часонг преди двадесет и две години. И този човек държеше досиетата.
Питър си припомни думите на Рамирес, че участници в Часонг има в много болници за ветерани из цялата страна.
Имаше надежда — макар и слаба — да подразбере нещо от останалите живи участници в битката. Едва ли можеха да си спомнят ясно всичко, но бе уверен, че това е единствената стъпка, която може да предприеме засега. А може би и последната.
Мислите му го върнаха към Алисън. Сега и в нейните гърди пламтеше ярост, която я правеше изобретателна и решителна. Дъщерята на генерала все още имаше добри връзки и реши да се възползува от тях. През дългогодишната си служба генералът бе направил много добрини. И тя реши да се обърне към онези, за които бе сигурна, че са далеч от непосредственото наблюдение на Пентагона. Обади се на хора, с които не бе разговаряла от години, и потърси от тях подкрепа, която трябваше да й се окаже лично, без излишни въпроси.