Елантрис

— Ето какво е планирал през цялото време — прошепна Роял. — Знаел е колко нестабилна е системата. Нарочно я е направил такава. Остави ги да се давят един друг, за да види кои ще са достатъчно силни и коварни да оцелеят.

— Добър план, макар и малко безразсъден — каза Шуден. — Може би сме подценили лукавството на Ядон.

Сейналан продължаваше да стои в средата на стаята и гледаше благородниците многозначително.

— Защо е избрал него? — попита Шуден.

— Защото е абсолютен авторитет — обясни Сарене. — Дори Хратен няма да се осмели да оспорва думите на патриарха, поне засега. Щом Сейналан твърди, че този документ е отпреди десет години, всички в Арелон трябва да се съгласят с него.

Шуден кимна.

— Това променя ли плановете ни?

— Никак. — Роял хвърли поглед към Телрий, който бе помръкнал още повече. — Дори засилва претенциите ни. Съюзът ми със семейството на Ядон ще е по-законен.

— Телрий все още ме притеснява — каза Сарене, докато патриархът говореше за мъдростта от приемането на наследствената система. — Неговите шансове са отслабени, но дали ще го приеме?

— Ще му се наложи — усмихна се Роял. — Никой от благородниците няма да го последва. Прокламацията на Ядон им гарантира това, което желаят най-много: стабилни титли. Аристократите няма да рискуват да сложат на трона човек без кръвна връзка с династията. Няма значение дали декретът на Ядон е легален, ще го почитат като църковна доктрина.

Най-сетне позволиха на войниците на Еондел да вдигнат ковчега.

Тъй като нямаше прецедент за погребването на арелонски крал, Роял се бе обърнал към най-близката култура: теодската. Теодците обичаха грандиозните церемонии и често погребваха великите си крале с най-разнообразни съкровища, ако не и с цял кораб. Това очевидно не можеше да се приложи с Ядон и затова херцогът бе заел и други идеи. Теодската процесия беше бавна и тържествена и обикновено се ходеше поне час до гробището. Роял бе решил да я видоизмени леко.

Пред двореца чакаше колона от карети. За Сарене ползването на транспорт изглеждаше като проява на неуважение, но Шуден посочи добрите страни.

— Роял планира да вземе трона този следобед — обясни джиндосецът. — Не бива да съсипе разглезените аристократи, като ги кара да вървят през целия град.

А и защо трябваше да се тревожат от проява на неуважение? Все пак погребваха само Ядон.

С каретите се добраха до гробището за петнайсет минути. В началото й се стори, че гробът е доста голям, но щом го огледа, видя, че е естествена дупка, разширявана допълнително. Отново си личеше скъперничеството на Роял. Той нареди безцеремонно да спускат ковчега и голяма група работници започна да запълва трапа.

Сарене се изненада колко много благородници останаха да гледат. Времето беше хладно и от планините духаше вятър. Въздухът беше студен, а слънцето бе скрито от облаци. Очакваше повечето аристократи да се изнесат след първите няколко лопати пръст. Но те останаха и гледаха закопаването мълчаливо. В очите им се четеше странна тържественост. Ядон беше първият крал на Арелон. Властването му бе кратко, но бе положило традиция. Хората щяха да го запомнят за векове и децата щяха да учат, че се е издигнал на власт в земя, чиито богове са умрели.