Другата кралица

— Мисля, че ще е по-добре да го пуснете да влезе — казвам.

Подавам ръка на Мери и я оставям да ми помогне да се смъкна от прозореца.

— Бързо — казвам. — Отвържи въжето. Не искам да ме види така.

Тя се суети неумело, докато той блъска по вратата с дръжката на сабята си. Джон разтваря широко вратата и Садлър пада навътре. Зад него е Бес, с побеляло лице, дърпа го за ръкава, и възпира ръката, която държи сабята.

— Проклета предателка, проклета, лъжлива, коварна изменница! — крещи той, когато влиза, препъвайки се в стаята, и вижда завързаните на възел чаршафи на пода и отворения прозорец. — Тя би трябвало да ви отсече главата, би трябвало да ви обезглави без съдебен процес.

Стоя, както подобава на кралица, и не казвам нищо.

— Сър Ралф… — протестира Бес. — Тя е кралица.

— По дяволите, със същия успех бих могъл да ви убия със собствените си ръце! — изкрещява той. — Ако ви хвърля през прозореца сега, бих могъл да кажа, че въжето се е скъсало и сте паднала.

— Направете го — изсъсквам аз.

Той изревава гневно и Мери се хвърля между нас, а Джон се приближава, опасявайки се, че в гнева си този звяр ще ме нападне. Но Бес е тази, която му попречва, като затяга хватката си върху ръката му.

— Сър Ралф — казва тя тихо. — Не можете да го направите. Всички ще разберат. Кралицата ще ви изправи на съд за убийство.

— Кралицата ще благодари на Бог заради мен! — процежда той.

Тя поклаща глава:

— Няма. Никога няма да ви прости. Тя не иска смъртта на братовчедка си, прекара три години в опити да намери начин да я възстанови на трона й.

— И вижте каква благодарност получава! Погледнете с каква любов й се отплащат!

— Дори така да е — казва тя овладяно, — тя не желае смъртта й.

— Готов съм да й я поднеса като подарък.

— Тя не иска смъртта на шотландската кралица да й тежи на съвестта — уточнява Бес. — Не би могла да го понесе. Тя не желае смъртта й. Никога няма да даде заповед за това. Животът на една кралица е свещен.

Усещам се вледенена отвътре, дори не се възхищавам на Бес, задето ме защитава. Знам, че защитава собствения си дом и собствената си репутация. Не иска да остане в историята като домакинята, убила гостенка с кралска кръв. Мери Сетън плъзва ръка в моята.

— Няма да я докосвате — казва тя тихо на сър Ралф. — Първо ще трябва да убиете мен, да убиете всички ни.

— Благословена сте с верността на приятелите си — злобно казва сър Ралф. — Макар самата вие да сте толкова невярна.

Не казвам нищо.

— Предателка — казва той.

За първи път го поглеждам. Виждам как пламва под презрението в погледа ми.