Войната на Ъплифта
- Автор: Брин Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Ъплифта». Краткое содержание книги:
Например тук имаше препоръка за специална организация, която да позволи Ъплифта сред машинните култури. А ето и един кратък, дразнещ параграф за някаква раса от дишащи водород същества, която напуснала тайнствената си паралелна цивилизация и действително кандидатствала за членство в галактическото общество. На Гейлит й се искаше да прегледа този и много други интересни примери, но знаеше, че просто няма време. Трябваше да се съсредоточи върху правилата, отнасящи се за двукраки, топлокръвни и всеядни клиенти от Етап Две със смесени ментални способности и дори те представляваха ужасяващо дълъг списък.
„Скъси го“ — помисли си тя. Затова се опита да се концентрира върху церемониите, които се извършваха при спор или по време на война. Дори в тези граници трябваше да работи упорито. Всичко беше толкова сложно! Материалът я накара да се отчае заради общото невежество на своя народ и клан.
„… независимо дали съгласието за взимане на съвместно участие е или не е дадено предварително, то може и ще бъде утвърдено от Институтите по начин, който взима предвид методи за регулиране, смятани за традиционни от двете или повече участващи страни…“
Гейлит не си спомняше да е заспивала на кушетката. Събуди се, защото смътно усети, че някаква ръка гали крака й. После я хвана за глезена и дръпна силно.
Бяха й нужни няколко секунди, за да възвърне отново речта си.
— Какво правиш тук? — ожесточено попита тя и издърпа крака си от ръката му.
Желязната хватка изглеждаше развеселен.
— Е, така ли трябва да поздравиш някой, който е толкова важен за теб?
— Наистина изпълняваш добре предназначението си — призна тя. — На лош пример! — Разтърка очи. — Не отговори на въпроса ми. Защо ме безпокоиш? Твоите некомпетентни условници вече не са задължени да охраняват никого.
Изражението на шена се вкисна — но съвсем леко. Очевидно нещо в тази ситуация му харесваше.
— А, просто реших, че би трябвало да намина към Библиотеката и да попроуча някои неща, точно като теб.
— Ти да проучваш? Тук? — разсмя се тя. — Аз трябваше да взема специално разрешение от Сюзерена. А ти дори не трябва…
— Ами това бяха точните думи, които възнамерявах да използвам — прекъсна я той.
Гейлит премигна.
— Какво?
— Имам предвид, щях да ти кажа, че Сюзеренът ми поръча да дойда тук и да се занимавам с теб. В края на краищата, партньорите би трябвало да се познават добре, особено преди заедно да се изправят като представители на расата.
Гейлит шумно си пое дъх.
— Ти? — Зави й се свят. — Не вярвам!
Желязната хватка сви рамене.
— Не е нужно да се изненадваш толкова. Генетичният ми резултат е над деветдесет точки по повечето показатели… освен по две-три незначителни категории, които изобщо не би трябвало да се разглеждат на първо място.
На това Гейлит можеше да повярва достатъчно лесно. Желязната хватка очевидно беше умен и находчив, а извънредната му сила би могла да се приема единствено като ценно качество от Бюрото по Ъплифт. Но понякога цената, която трябваше да се плати, бе прекалено висока.
— Това означава единствено, че отвратителните ти качества трябва да са още по-лоши, отколкото предполагах.
Шенът се разсмя.
— О, според човешките стандарти, предполагам, че си права — съгласи се той. — Според тези критерии повечето условници не би трябвало да се допускат до шимита и деца! Все пак стандартите се променят. И сега аз имам възможността да наложа нов стил.
Гейлит усети хлад. Едва сега осъзна какво има предвид Желязната хватка.
— Ти си лъжец!
— Признавам, лъжец съм. Но не те лъжа за това, че съм в представителната група заедно с неколцина от моите момчета. Настъпиха някои промени, нали разбираш, след като твоето мамино момченце, твоят любимец избяга в джунглата със Силви.
На Гейлит й се прииска да го заплюе.
— Фибен е десет пъти над теб, ти, атавистична грешка такава! Сюзеренът на Благопристойността никога няма да избере теб за негов заместник!
Желязната хватка се ухили и вдигна пръст.
— Аха! Ето в какво не сме се разбрали. Виждаш ли, ние с теб говорим за различни птички.
— Различни… — ахна Гейлит. — О, Всеблаго!
— Значи разбра — кимна той. — Умничка аристофренична маймунка си ми ти.
Гейлит клюмна. Онова, което я изненадваше най-много, беше силата на тъгата й. В този момент се чувстваше така, сякаш бяха откъснали сърцето й.