Персепликуис
- Автор: Салливан Майкл Дж.
- Серия: Riyria Revelations #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-20-2
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Персепликуис». Краткое содержание книги:
Елфите прекосиха Нидвалден. Двама крадци ще решат бъдещето.
„Виждам голямо пътуване. Десет на път. Тази, която носи светлината, ще води. Пътят отвежда дълбоко в земята и в отчаянието. Гласът на мъртъвците направлява стъпките ти. Крачиш обратно във времето. Трижди хилядолетната битка започва отново. Мраз сковава света, смърт сполита всички, пред теб има избор.“ — Фан Ирлану, тенкинска ясновидка от селото Удоро.
— Двадесет и двама с патриарх Нилнев.
— На колко години е той?
— Не помня да съм чел за рождението му, но е на тази длъжност от шестдесет години.
— Би ли ни казал някои от имената на другите патриарси?
— Преди него бе патриарх Евлинн, на свой ред предшестван от патриарх Ленвин. По-рано…
Очите на принцесата се разшириха.
— Възможно ли е?
— Кое? — попита Ройс.
Ариста се изправи на колене.
— Някой има ли нещо за писане?
— Имам късче тебешир — Майрън измъкна бяло парче.
— Нилнев, Евлин, Ленвин, Венлин — Ариста изписа думите върху камъка.
— Евлинн се пише с две „н“ — поправи монахът.
Тя повдигна глава и се усмихна.
— Разбира се. Така и трябва да бъде. Не виждате ли? Есрахаддон е бил прав. Моуиндули си е променил името и външността. Трябва да се е сдобил с позиция в цензарския съвет на император Нареион, което не е било никак трудно предвид контрола му над Изкуството. Есрахаддон е знаел, че Венлин и Нилнев са едно и също лице. Всъщност всички патриарси от първия натам са били една личност — Моуиндули.
— Това обяснява силното желание на църквата да открие наследника — каза Ейдриън. — Ако са прекратели кръвната линия на Новрон, Ули Вермар е щял да приключи преждевременно.
— Което би било прекрасно, ако Моуиндули е разполагал с рога. Вероятно само заради липсата му е държал Гаунт жив. Това обяснява защо патриархът е изпращал толкова много отряди тук долу. Но не е осъзнавал, че се нуждае от наследника, за да успее. Есрахаддон е взел предпазни мерки. Затова ми каза, че наследникът трябва да дойде. Не съм сигурна какво точно е направил, но бих предположила, че ако друг освен Гаунт беше докоснал кутията, щеше да е мъртъв.
— Обяснява и защо патриархът е наел Магнус да убие Гаунт. Тогава само едно надуване е щяло да направи Нилнев крал, както е трябвало да стане с Новрон — рече Ейдриън.
— Да, но ако патриархът надуе рога, а Гаунт е още жив, тогава не получава празен трон, а по-скоро оповестява предизвикателството си, нали така? — Ариста погледна към Майрън, който кимна. — Значи ако Гаунт спечели, той става крал на елфите и те трябва да правят каквото им каже. И ако им заповяда да прекосят обратно Нидвалден и ни оставят на спокойствие, те ще го сторят.
— На теория — каза Майрън.
— Значи трябва да накараме патриарха да си мисли, че е успял. Ще му кажем, че Гаунт е мъртъв и ще го държим скрит, докато рогът бъде надут. Тогава капанът ще щракне.
— Не забравяте ли битката до смърт? — запита Дигън.
— Това няма да е проблем — увери го Ариста. — Той е стар, дори и за елф. Един полъх на вятъра ще го пречупи. Той не иска да се бие с теб. Ужасява се от битка. Затова те иска мъртъв.
Гаунт седеше умълчан, очите му шаваха.
— Е, какво ще кажеш, Дигън? — запита принцесата. — Искаше да бъдеш император. Как ти звучи крал на елфите?
Ариста достигна повърхността и се отпусна на влажната земя, изтощена. Сияйната утринна светлина заслепяваше очите ѝ и я галеше по кожата. Толкова ѝ бе липсвало слънцето, че тя лежеше с разперени ръце, потапяйки се в топлината му. Свежият въздух бе тъй чудесен, че се опиваше от него, сякаш бе кристална вода, открита сред прекосяването на пустиня.
Имаше моменти, в които си мислеше, че няма да се измъкне от дупката. Дори и овързана с въже, тя трепереше от изтощение и страх, вкопчвайки се в скалите. Ейдриън постоянно я окуражаваше, подтиквайки я да не се отказва. На някои места двамата с Ройс трябваше да я издърпват и напредъкът ѝ беше бавен. Даже с наранената си ръка Моувин се катереше по-бързо. Но сега всичко бе свършило, тя бе горда от постижението си, а слънцето по лицето ѝ бе нейната заслужена награда.
Свести се от тихото си бленуване, когато Магнус прошепна:
— Той е тук.
Изправяйки се, тя видя четирима мъже да крачат към тях. Патриархът бе придружаван от двама телохранители, а зад тях крачеше монсеньор Мъртън, когото Ариста бе срещнала веднъж в Гхент. Никак не се вписваха в обстановката, спускайки се надолу по склона с мокри от влаченето в снега роби.
Придружена от Ейдриън, Моувин, Магнус и Майрън, Ариста се отдалечи от отвора на шахтата, прекрачвайки през купчина мъртви форзиции, които заплашваха да разцъфтят. Ейдриън взе ръката ѝ и я придърпа.
— Дайте ми рога, бързо — каза патриархът, протягайки ръка. Надничайки към хълма през рамо, той добави. — Елфите пристигнаха.
Принцесата свали раницата си и извади кутията.
— Гаунт умря, преди да го надуе.
Патриархът се подсмихна и взе кутията. Очите му не се отделяха от рога, когато я отвори.