Мистър Мерцедес

— Недей, Бил. — Въпреки нарастващата си тревога той забелязва, че Холи за пръв път се обръща към него на „ти“. Само че не реагира на молбата ѝ:

— Господине, трябва да го потърсите от мобилния си.

Галисън поклаща глава.

— Охранителите не носят телефони, докато са на работа, защото при всеки голям концерт — имам предвид детски концерт, защото с концертите за възрастни е различно, — линиите се претоварват и връзката става невъзможна. Затова носят…

Холи побутва Ходжис.

— Недей. Ще го уплашиш и той ще я задейства. Знам, че ще я задейства.

— Не е изключено да е права — обажда се Джером и добавя (сещайки се с известно закъснение, че е стажант) едно „сър“.

Галисън с безпокойство ги гледа.

— Кого да уплашите? Какво да задейства?

Ходжис се е съсредоточил изцяло върху пазача.

— С какво поддържат връзка? Радиостанции? Уокитокита?

— Да. С едни такива мънички… — Той подръпва ухото си. — Абе, с едни, дето приличат на слухови апаратчета. Дето агентите на ФБР и Сикрет Сървис ги носят по филмите. Какво става тук? Нали не е бомба? — Не му харесва изражението върху бледото и потно лице на Ходжис. — Господи, сигурно е!

Ходжис го заобикаля и влиза в огромния склад, пълен до тавана с реквизити, декори, музикални стойки и всякаква бутафория; тук се помещават също дърводелска и шивашка работилници. Музиката гърми все по-силно, той диша все по-трудно. Болката пълзи по лявата му ръка, усеща тежест върху гърдите си, но умът му е бистър.

Брейди или се е обръснал до голо, или се е подстригал съвсем късо и се е боядисал. Може с някакво мазило да е изменил цвета на кожата си, да носи цветни контактни лещи или очила. Но въпреки това е отишъл сам на момичешки концерт, което не минава незабелязано. Лари Уиндъм е насочен по дирите му. Освен това стои въпросът с експлозивите. Холи и Джером знаят за тях, обаче Ходжис е по-наясно. Брейди е взел и сачмени лагери — вероятно цели купища. Дори ако не са го хванали по описание, как е минал на пропуска? Само некадърници ли работят в отдел „Охрана“?

Галисън го разтърсва за лявата ръката и той усеща как болката се качва чак в слепоочията му.

— Ще отида лично. Ще намеря някой охранител и ще го накарам да се свърже с Уиндъм по радиостанцията, за да слезе тук и да говори с вас.

— Не — отсича Ходжис. — Няма да го правите.

Холи Гибни е единствената с ясен поглед върху нещата. Мистър Мерцедес е в „Минго“. Има бомба и само благодарение на Божията милост още не я е взривил. Твърде късно е за полицията, твърде късно е за охраната на ЦКИ. И за него е твърде късно.

Обаче.

Ходжис присяда на един празен сандък.

— Джером. Холи. Елате тук.

Те се подчиняват. Джером се е ококорил и едва сдържа паниката си.

— Не е било достатъчно да си обръсне главата. Трябвало е да си придаде безпомощен вид. Досещам се как е станало и ако съм прав, знам къде е.