Огън и кръв
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: История на дома Таргариен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559197
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огън и кръв». Краткое содержание книги:
Вълнуващата история на Таргариените оживява
Столетия преди събитията от „Игра на тронове“ домът Таргариен – единствената фамилия господари на дракони, преживяла Ориста на Валирия – се установява на Драконов камък. „Огън и кръв“ започва със сказанието за легендарния Егон Завоевателя, създателя на Железния трон, и продължава с описанието на поколенията Таргариени, борили се да завладеят това легендарно седалище на власт, чак до гражданската война, която почти унищожава династията им.
Какво всъщност се случва по време на Танца на драконите? Защо е толкова гибелно да се посети Валирия след Ориста? Какви са най-ужасните престъпления на Мегор Жестокия? Какъв е бил Вестерос, когато драконите са властвали в небесата? Това са само някои от въпросите, получили отговор в хрониката, разказана от учен майстер на Цитаделата и съдържаща над осемдесет черно-бели илюстрации от художника Дъг Уитли.
„Огън и кръв“ е първата част от двутомната хроника на Таргариените, изненадваща с ново разбиране за динамичната, често кървава и винаги завладяваща история на Вестерос.
Имало обаче един, който не носел нито зелено, нито черно, а по-скоро златно и сребърно. Принц Демън най-сетне се завърнал в двора. С корона на главата и самозван „крал на Тясното море“, той се появил непредизвестено в небесата над Кралски чертог на своя дракон, направил три кръга над терена на турнира… но когато най-сетне се спуснал на земята, коленичил пред своя брат и му поднесъл короната си като знак за своята любов и вярност. Визерис върнал короната и целунал Демън по двете страни, посрещайки го радушно у дома, а лордовете и простолюдието изригнали в гръмогласен възторг, след като синовете на Пролетния принц се помирили. Сред тези, които най-шумно ликували, била принцеса Ренира, която била силно развълнувана от завръщането на любимия ѝ чичо и го помолила да поостане за повече.
Толкова е известно. Колкото до случилото се след това, тук трябва отново да погледнем към нашите по-съмнителни хроникьори. Принц Демън наистина останал в Кралски чертог за половин година, това е безспорно. Дори заел отново мястото си в малкия съвет, според Великия майстер Рунсайтър, но нито възрастта, нито изгнанието били променили нрава му. Демън скоро тръгнал отново със старите си приятели от златните плащове и се върнал към заведенията по Улицата на коприната, където преди бил толкова ценен гост. Макар да се отнасял към кралица Алисент с цялата вежливост, дължима на положението ѝ, нямало топлина помежду им и хората казвали, че принцът бил забележимо хладен към децата ѝ, особено към племенниците му Егон и Емонд, чието раждане го изтласкало още по-надолу в реда на наследяването.
Принцеса Ренира била друга работа. Демън прекарвал дълги часове в компанията ѝ, увличайки я с разкази за своите пътешествия и битки. Давал ѝ перли и коприни, и книги, и нефритена диадема, за която казвали, че някога принадлежала на кралицата на Ленг, четял ѝ поеми, вечерял с нея, ходел на лов със соколи с нея, плавал с нея, забавлявал я, като се подигравал със зелените в двора, „блюдолизците“, умилкващи се на кралица Алисент и децата ѝ. Хвалел красотата ѝ, като заявявал, че е най-красивата девица във всичките Седем кралства. Чичо и племенничка започнали да летят заедно почти всеки ден, карайки Сиракс и Караксес да се надпреварват до Драконов камък и обратно.
Точно тук нашите извори се разминават. Великият майстер Рунсайтър казва само, че братята се скарали отново и принц Демън напуснал Кралски чертог, за да се върне на Каменните стъпала и към своите войни. За причината за скарването не говори. Други твърдят, че по настояване на кралица Алисент Визерис отпратил Демън. Но септон Юстас и Гъбата ни разказват друга история… или по-скоро две такива истории, всяка различна от другата. Юстас, по-малко пикантният от двамата, пише, че принц Демън изкусил племенничката си и отнел девствеността ѝ. Когато любовниците били открити в ложе заедно от сир Арик Каргил от Кралската гвардия и доведени пред краля, Ренира настояла, че била влюбена в принц Демън, и умолявала баща си да разреши да се омъжи за него. Крал Визерис обаче не искал и да чуе за това и напомнил на дъщеря си, че принцът вече си има жена. В гнева си затворил дъщеря си в покоите ѝ, казал на брат си да напусне и заповядал и на двамата никога да не проговарят за случилото се.
Историята, както е разказана от Гъбата, е много по-извратена, какъвто често е случаят с неговото „Свидетелство“. Според джуджето този, за когото копнеела принцесата, бил сир Кристън Коул, а не принц Демън, но сир Кристън бил истински рицар, благороден, целомъдрен и не забравял клетвите си, и макар да бил в компанията ѝ ден и нощ, никога не я бил целувал дори, нито бил заявявал любовта си.
— Когато той те гледа, вижда малкото момиче, което беше ти, а не жената, която си станала — казал Демън на принцесата си, — но аз мога да те науча как да го накараш да те види като жена.
Започнал, като ѝ давал уроци по целуване, ако може да се вярва на Гъбата. Оттам принцът продължил, като показвал на племенничката си как най-добре да докосва мъж, за да му достави удоволствие, упражнение, което понякога включвало самата Гъба и неговия, както се твърди, огромен член. Демън учел момичето как да се съблича възбуждащо, смучел зърната на гърдите ѝ, за да ги направи по-големи и по-чувствителни, и летял с нея на драконов гръб до самотни скали в залив Черна вода, където можели да се забавляват голи по цял ден, без никой да ги види, и принцесата можела да упражнява изкуството да задоволява мъж с устата си. Нощем я измъквал от покоите ѝ преоблечен като млад паж и я отвеждал тайно в бардаци на Улицата на коприната, където принцесата можела да наблюдава мъже и жени в любовен акт и да научи повече за тези „женски изкуства“ от блудниците на Кралски чертог.