Преместването на Марс [Moving Mars]

— Сър, имахме предвид, че ще измъкнем и вас. Брейкър искаше да каже, че всеки „отбор“ ще се измъква поотделно. Ще тръгнем в три лъча. — Той вдигна ръка и ние отново бяхме изтикани в коридора. От аудиторията продължаваха да се чуват викове и загрижени гласове.

— Не се безпокойте, госпожо — ми каза Брейкър. — Няма да се стреля и няма да се дава сигнал за атака.

— Внимавайте със стените — посъветва ни друг бодигард. — Може да има наноотрови или автоматични оръжия. Всичко е възможно.

— Кой би могъл да ни напада? — попита Ти Сандра със зачервено лице. Масивната й фигура се бе превърнала в уязвимост и слабост, защото беше идеална мишена.

— Точно това няма значение сега, госпожо президент — отвърна бодигардът.

— Ако отново ме хванеш за задника — обърнах се аз към Денди, — надявам се, че ще имаш сериозни намерения.

Той ме погледна занемял от учудване, ухили се и кимна:

— Извинете, госпожо.

До мястото за излитане на совалката стигнахме през задното ниво и бързахме, заобиколени отпред и отзад с бодигардове и роботи.

— Господи, не искам да преживявам това — изпъшка Олсон, преди да се разделим и после единственият му бодигард го изтика към тунела на влака.

— Госпожо, за вас има друга совалка — каза ди Ворно. — Късмет, Денди.

До втората совалка ме придружиха Денди, Джак и един робот. Знаех, че екипът пътува винаги с две совалки, но до този момент не бях виждала втората. Тя беше скосена, бърза, снабдена с оръжия, но не предлагаше много удобства. И тогава Денди направи нещо, което ме потресе — извади малък пакет от джоба си, отиде до декоративния фонтан на гарата, разкъса опаковката и изсипа съдържанието над водата. Материята бързо се изду като бухващо тесто. От нея се показа малък механичен прожектор и бързо ме оцвети в червена светлина. Нещото набъбваше сред водата около фонтана и скоро оформи ръце и крака. На краката му вместо пръсти бяха израснали обувки.

То започна да прилича на мен и беше облечено със същите дрехи, дори и малката бяла броня бе същата. След няколко секунди се изправи и с твърда, но не и елегантна походка последва робота в совалката. Совалката прибра пътеката за преминаване и стойките, издигна се и потъна в порозовялото следобедно небе, оставяйки след себе си опашка от бяла пара.

Пригладих настръхналата си коса.

— Аз уредих това, госпожо — обади се Денди. С Джак взеха оръжията си и ме поведоха надолу по коридора. — Влаковете по поддръжката тръгват оттук и отиват към тунелите на старите станции. Ще се качим на един от тях.