Присъдата [The Runaway Jury-bg]

— Съгласен — обади се Хенри Ву.

Рики и Мили бяха готови да изръкопляскат.

— Значи искаш финансови санкции? Наказателно обезщетение? — смаяно запита Джери.

— Присъдата няма да има смисъл, ако е дребна, Джери. Трябва да бъде огромна. Ако присъдим само реалните щети, значи не ни стиска да накажем тютюневата индустрия за греховете й.

— Нека ги заболи — вметна Шайн Ройс, защото искаше и той да каже нещо умно. Вече бе открил печелившия лагер.

Лони изумено се втренчи в Шайн и Ву. Бързо преброи наум — седем гласа в полза на ищеца.

— Не можеш да говориш за парите, защото още нямаш достатъчно гласове.

— Гласовете не са мои — отвърна Николас.

— Не ми ги разправяй тия — мрачно отсече Лони. — Цялата присъда е твоя.

Отново преброиха — седем за ищеца, трима за ответника. Джери и Хрътката висяха в безтегловност, но търсеха място за приземяване. Внезапно Гладис Кард наруши равновесието с думите:

— Не ми се иска да гласувам за тютюневата компания, от друга страна обаче, просто не разбирам как тъй ще дадем на Селист Уд толкова много пари.

— Ти колко би й дала? — запита Николас.

Тя се изчерви.

— Ами не знам. Бих гласувала да й дадем нещо, но… наистина нямам представа.

— Ти колко предлагаш? — обърна се Рики към Николас и в стаята отново настана абсолютна тишина.

— Един милиард — изрече той с каменна физиономия.

Думата се стовари сред тях като бомба. Всички зяпнаха от изумление.

Преди някой да каже каквото и да било, Николас побърза да обясни:

— Ако искаме сериозно да предупредим тютюневата индустрия, трябва да ударим жестоко. Присъдата трябва да се запомни. От днес нататък тя ще се слави като момент, в който американското общество чрез своята съдебна система най-после е застанало срещу тютюневите магнати и е казало: „Стига толкова!“

— Ти си полудял — изтърси Джери и в този миг всички мислеха същото.

— Значи искаш да се прославиш — подметни Лони с убийствена ирония.

— Не аз, а присъдата. След седмица никой няма да помни имената ни, но всички ще помнят какво сме отсъдили. Ако ще правим нещо, поне да го правим като хората.

— Харесва ми — заяви Шайн Ройс. Мисълта да присъди толкова много пари го опияняваше. Единствен от цялата група Шайн бе готов да преспи още една нощ в мотела, та утре да се нахрани безплатно и да получи петнайсет долари.

— Кажи ни какво ще стане после — обади се замаяната Мили.

— Ще обжалват присъдата и някой ден, може би след две-три години, група дърти пръчове с черни тоги ще я подкастрят. Ще я сведат до нещо по-разумно. Ще кажат, че е смахната присъда на смахнати заседатели и ще я посмекчат. Така работи системата.