Осем
- Автор: Невил Катрин
- Серия: Осем #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Осем». Краткое содержание книги:
— Как така „беше“? — викнах аз.
— Говоря ти за времето преди революцията, моето момиче. Съпругът й почина преди десет, може би дори преди петнайсет години. Въпреки това тя е все още тук, поне така казват. Няма телефон, иначе щях да го знам.
— Как мога да се свържа с нея? — продължих да викам, защото по линията се чу бълбукане. Дори нямаше нужда някой да подслушва разговора, сигурно ме чуваха и на пристанището. — Разполагам само с адреса, „Рибарски стълби“ номер едно. Но там около джамията няма много къщи.
— Не — изкрещя в отговор Терез. — Там няма номер едно. Сигурна ли си, че си записала адреса правилно?
— Ще ти го прочета — казах аз. — Тук пише „Уахид, Escalier de la Pêcherie“.
— Уахид! — разсмя се Терез. — Това наистина означава номер едно — само че не е адрес, а човек. Става въпрос за туристическия гид близо до Казба. Нали знаеш сергията за цветя до джамията? Попитай за него продавача, дай му петдесет динара и ще те разведе. Името му е Уахид — също като numero uno. — Разбра ли сега?
Терез затвори, преди да успея да я попитам откъде един гид може да знае как да намеря Мини. По всички личеше, че нещата в Алжир са по-различни.
Тъкмо си правех сметката утре по обяд да отскоча там, когато чух кучешки нокти да потропват по мраморния под в коридора. Последва бързо почукване на вратата и Лили се втурна вътре. И двете с Кариока се отправиха към кухнята, откъдето се носеше ароматът на топла вечеря: печено агнешко, задушени стриди и кускус.
— Не мога да не ям — провикна се Лили през рамо. Връхлетя в кухнята и започна да вдига капаците на съдовете. В следващия миг пръстите й вече бяха вътре. — Нямаме нужда от чинии — каза тя и подхвърли няколко парченца на Кариока, който веднага ги глътна.
Въздъхнах. Винаги, когато гледах как Лили се тъпче, загубвах апетит.
— Всъщност защо Мордекай те изпрати? Писах му да не те пуска да идваш.
Лили се обърна и ме погледна с огромните си сиви очи. Между пръстите й капеше от агнешкото с кускус.
— Би трябвало да си на върха на щастието — заяви тя. — Разгадах загадката, докато те нямаше.
— Казвай де — настоях аз, без да се впечатля. Отворих бутилка превъзходно алжирско червено вино и налях в две чаши, докато тя говореше:
— Мордекай се опитваше да издири някакви редки и много ценни шахматни фигури от името на някакъв музей. Луелин разбрал и започнал да му мъти водата. Мордекай подозира, че Луелин е подкупил Сол да открие повече информация за тях. Когато Сол заплашил да съобщи за двойната му игра, Луелин изпаднал в паника и наел някой да го пречука! — Беше много доволна от обяснението си.
— Мордекай или не знае, или нарочно те е подвел — уточних аз. — Луелин няма нищо общо със смъртта на Сол. Соларин го е убил. Лично ми го каза. Той е тук, в Алжир.
Лили тъкмо вдигаше стрида към устата си, но я изпусна в тенджерата с кускус. Посегна към чашата с вино и отпи огромна глътка.
— Я пак — помоли тя.
Разказах й. Разказах й всичко, както бях успяла да го сглобя, без да крия абсолютно нищо. Как Луелин ме бе помолил да потърся фигурите, как гледачката беше скрила съобщение в предсказанието, как Мордекай ми бе писал и бе признал, че познава гледачката, как Соларин се беше появил в Алжир и ми бе разказал, че Сол е убил Фиск и се опитал да ликвидира и него. Всичко това се бе случило заради фигурите. Казах й, че вече съм разбрала за формулата, точно както тя подозираше. Формулата бе скрита в шаха, към който всички се стремяха. Накрая й описах посещението при търговеца на килими, приятел на Луелин, и какво ми бе казал той за тайнствената Мохфи Мохтар от квартал Казба.
Когато приключих, Лили ме гледаше с отворена уста. Не бе докоснала и залък, докато ме слушаше.
— Защо не си ми разказала досега? — попита тя. Кариока лежеше по гръб, вирнал лапи във въздуха, и се правеше на болен. Вдигнах го и го сложих на мивката, а сетне сипах вода в шепа, за да пийне.
— И на мен по-голямата част не ми беше ясна, преди да пристигна тук — обясних й аз. — Единствената причина, поради която ти разказвам всичко сега, е, защото можеш да ми помогнеш за неща, с които едва ли ще се справя сама. По всичко личи, че се разиграва партия шах и други хора местят фигурите. Нямам никаква представа от тази игра, но пък ти си експерт. Трябва да разбера, ако искам да открия фигурите.
— Не говориш сериозно — рече Лили. — Не е възможно да става дума за истинска игра на шах. Искаш да кажеш, че хората изпълняват ролята на шахматни фигури ли? Значи, когато убият някого — то е, все едно вземат фигура от дъската. — Тя се приближи до мивката, изми ръце и напръска Кариока с вода. Пъхна го под мишницата си, въпреки че все още беше мокър, и влезе в хола, а аз я последвах с бутилката вино и чашите. Тя май забрави, че има вечеря.