Жената в бяло

Към обяд слязох долу, за да се заема с някои от обичайните си задължения. Един час по-късно, отивайки към стаята на болната, видях графа (който отново бе излязъл рано — за трети път) да влиза в преддверието видимо в най-добро настроение. В същия миг сър Пърсивъл подаде глава от вратата на библиотеката и с изключително нетърпение отправи към благородния си приятел следните думи:

— Намерихте ли я?

Трапчинки се появиха по едрото лице на негово благородие, когато то се озари от усмивката му, но той не отвърна с думи. В същото време сър Пърсивъл обърна глава, видя, че съм тръгнала към стълбите, и ме изгледа ужасно грубо и ядовито.

— Влизайте тук и разказвайте — каза той на графа. — Когато в една къща има жени, те винаги или слизат, или се качват по стълбите.

— Скъпи Пърсивъл — отбеляза мило негово благородие. — Мисис Мичелсън има задължения. Моля ви, признайте тяхното възхитително изпълнение тъй искрено, както го правя аз! Как е страдалката, мисис Мичелсън?

— За съжаление не е по-добре.

— Тъжно, много тъжно! — заяви графът. — Изглеждате уморена, мисис Мичелсън. Наистина е време вие и съпругата ми да бъдете подпомогнати в грижите за болната. Мисля, че съм в състояние да ви предложа такава помощ. Известни обстоятелства налагат мадам Фоско да замине за Лондон утре или в други ден. Тя ще отпътува сутринта и ще се завърне вечерта, и ще доведе със себе си една изключително възпитана и способна сестра, която току-що се е освободила. Според съпругата ми на тази жена може изцяло да се разчита. Моля ви, преди да е дошла, не казвайте нищо на лекаря, защото той ще погледне с лошо око на всяка сестра, която аз бих осигурил. Когато дойде в този дом, тя сама ще покаже на какво е способна и мистър Досън ще бъде принуден да признае, че няма причина, поради която да не се възползуваме от услугите й. Лейди Глайд ще каже същото. Моля ви, предайте моите най-добри уважения и чувства на лейди Глайд.