Безпощадно
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петко Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безпощадно». Краткое содержание книги:
— Но твърдите, че не е луд.
— Да. Съмнявам се, че от клинична гледна точка въобще има някакъв недостатък, но със сигурност е мотивиран. Хора като него са изключително дисциплинирани — също както сме били ние с вас преди години. Дисциплината показва как действа, но гневът му ще ни каже защо го прави. Нещо го е подтикнало към всичко това.
— „Госпожо“.
Фарбър се сепна.
— Точно така! Отлично. Защо не я е убил? Тя е единствената свидетелка, която ни е известна. Отнесъл се е учтиво към нея. Пуснал я е да си иде… интересно… но всъщност крайно недостатъчно.
— Можем със сигурност да твърдим само, че не убива за удоволствие.
— Правилно — кимна Фарбър. — Всичките му действия водят към определена цел. Той ще приложи познанията си, получени в специалната подготовка, за да завърши мисията си. Защото това е мисия. По улиците броди една наистина опасна котка.
— Ясно е като бял ден, че целта му са хора, свързани с наркотиците — каза Райън. — Отвлякъл е един, а може би и двама…
— Ако едната е жена, тя ще оцелее. Мъжът обаче — не. От състоянието на тялото му ще сме в състояние да кажем дали той е бил целта.
— Омраза?
— Ще е очевидна. И още нещо — ако ще търсите този човек, запомнете, че той борави с оръжие почти перфектно. Ще изглежда безобиден. Ще избягва сблъсъците. Той не иска да убива невинни хора, иначе нямаше да пожали госпожа Чарлз.
— Но ако го хванем натясно…
— Не вярвам, че наистина го искате.
— Как сме? — попита Кели.
Камерата под налягане бе една от неколкостотинте произведени по флотска поръчка от „Леярна компания за производство на инструменти — Дикстра“, Хюстън, Тексас. Поне така твърдеше металната табелка върху нея. Бе произведена от висококачествена стомана и предназначена да възпроизвежда точно подводните условия при гмуркане на леководолази. От едната страна имаше тройно квадратно прозорче от плексиглас с дължина десет сантиметра. Виждаше се дори и малък отвор, през който можеха да се подават разни неща, като например вода и храна. В камерата бе монтирана и двадесетватова лампичка. Под самата камера се намираше въздушният компресор, работещ с газ. Той се контролираше от пулт, върху който имаше два манометъра. Единият показваше налягането в паунди върху квадратен инч и килограми на квадратен сантиметър, и „бари“, което е един килограм на квадратен сантиметър. Другият манометър показваше еквивалента на морската дълбочина във футове и метри. Всеки десет метра мнима дълбочина вдигаха атмосферното налягане с един килограм на квадратен сантиметър, или един бар.
— Виж, каквото и да искаш да знаеш, добре… — чу Кели по разговорката.
— Знаех си, че ще се разберем.
Джон дръпна въженцето на мотора и включи компресора. После се увери, че клапата до манометрите е здраво затворена. Кели отвори вентила към камерата и компресорът започна да вкарва въздух в нея. Стрелкичките трепнаха и започнаха бавно да се движат.
— Знаеш ли да плуваш? — попита Кели и погледна пленника си в очите.
Били потрепера от ужас.
— Какво… чакай малко, не ме дави, чуваш ли?
— Можеш да си сигурен, че няма да го направя. И така, можеш ли да плуваш?
— Да, разбира се.
— А гмуркал ли си се някога с леководолазна екипировка? — зададе следващия си въпрос Кели.
— Не, не, не съм — отвърна объркано търговецът на наркотици.
— Добре, сега ще разбереш какво усеща човек под водата. Хубаво е да се прозяваш, за да свикнеш с налягането — посъветва го Джон и погледна едната стрелка, която наближаваше десет метра.
— Виж, защо не зададеш скапаните си въпроси, а?
Кели изключи разговорката. В гласа на Били имаше твърде много страх. Джон въобще не обичаше да причинява толкова много болка и се опасяваше, че ще се смили над Били. Той изчака, докато стрелката достигна тридесет метра и затвори вентила, но без да спира мотора. Докато пленникът му свикваше с налягането, Кели намери един маркуч, който прикачи към ауспуха на мотора и го изкара извън бункера. Щеше да се наложи да почака и не искаше изгорелите газове да замърсяват въздуха в помещението. Джон вършеше всичко по спомени и това го притесняваше. От външната страна на камерата се виждаше полезна, но твърде повърхностна инструкция за експлоатация. Последният й ред съветваше потребителите да прочетат някакъв наръчник, с който Кели за съжаление не разполагаше. Напоследък се бе гмуркал доста рядко. Последната му сериозна работа бе взривяването на нефтената сонда. В продължение на около час Кели поразчисти бункера, като събираше спомени и омраза. После отново седна на стола зад командния пулт.