Следа

— По-добре да не искаш такива неща — промърмори Хенри и неохотно се отпусна на заснежената кора, на доста голямо разстояние от приятелката си.

— Ти не го потърси и той те намери — продължи Луси, гледайки право пред себе си.

— Което означава, че ме е дебнал. Половината Холивуд е обект на дебнене. Предполагам, че това ме прави член на клуба, нищо повече… — Прозвуча така, сякаш е доволна да бъде член на клуба на звездите, които ги дебнат.

— Доскоро и аз мислех така — рече Луси и загреба шепа ситен сняг с ръкавицата си. — Но след това разбрах, че си дала интервю, в което споменаваш, че съм те наела… Явно си пропуснала да ми кажеш.

— Какво интервю?

— За „Холивудски репортер“, който те цитира…

— Цитирали са ме за куп неща, които не съм казвала — сви рамене Хенри.

— Тук обаче не става въпрос за нещо, което не си казвала. Тук става въпрос за специално интервю, което си дала за това издание. Цитирано е името на фирмата ми — нещо, което по принцип не е някаква тайна… Такава обаче е фактът, че офисът ни е преместен във Флорида… Тази информация е секретна, главно заради тренировъчния лагер. След което изведнъж я виждам в пресата, което означава, че вече не е никаква тайна…

— По всяка вероятност не си се научила да различаваш клюките и измислените истории — опита да се защити Хенри. — Ако беше работила в киното като мен, със сигурност щеше да го умееш. И щеше да знаеш за какво става въпрос…

— Страхувам се, че и сега го умея достатъчно — отвърна Луси, без да извръща глава към нея. — По някакъв начин Едгар Алан Пог е разбрал, че леля ми от време на време работи за мен, в новия ми офис с адрес Холивуд, Флорида. И познай какво предприема… — Наведе се и загреба нова шепа сняг: — Идва в Холивуд с намерението да ме открие…

— Изобщо не е търсил теб — възрази Хенри, а гласът й беше по-студен от снега около тях. Луси не усещаше студа, защото ръката й беше скрита в дебела ръкавица, но нищо не й пречеше да долови студенината в гласа на Хенри.

— Страхувам се, че е търсил именно мен — каза тя. — Винаги е трудно да се определи кой кара тези бързи ферарита, знаеш… За да е сигурен, човек трябва да е съвсем близо до тях, а от друга страна, те са много лесни за проследяване… В това отношение Руди е прав. Много лесни са за проследяване. И Пог е успял да ме проследи. Може би е разпитвал наоколо и е съумял да открие тренировъчния лагер, може би просто е проследил някое от фераритата до дома ми. Вероятно черното, не знам… — Разтвори облечените си в кожа пръсти, снегът падна в краката й. Наведе се и гребна още една шепа: — Мисля, че се е добрал до черното ферари, което беше ужасно изподраскано… Станало е онзи път, когато ти го беше взела без разрешение, или по-точно — въпреки изричната ми забрана да го караш… Може би през същата нощ е открил и къщата ми, но не съм сигурна… При всички случаи обаче не е дебнал теб…