История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001
- Автор: Константинов Петр
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001». Краткое содержание книги:
Най-забележително в деня на изборите беше изключително ниската активност на гласоподавателите. С изключителни усилия ЦИК едва успя да надхвърли 50% участие. Най-много гласове събра Георги Първанов, следван от Петър Стоянов, Богомил Бонев, Ренета Инджова и т.н. На балотажа на 18 ноември пръв отново излезе Георги Първанов. Така мита за „сигурния победител“ и поддържаната в продължение на пет години представа за „харизматичната личност“ потънаха безследно пред очите на самия Стоянов.
Важното е, че Георги Първанов не триумфира с победата си. Това говореше както за ново лично поведение в живота на домораслите политици, така и за осъзнатия факт, че той бе избран с изключително нисък брой гласове (едва 29,6% от всички имащи право на глас). Петър Стоянов бе получил още по-малък процент. Този факт постави пред политици и медии логичния въпрос за „актуалността на институцията“.
Симеон Втори прие толерантно избора на социалистическия лидер при взаимно изразено желание и надежда за съгласуваност в дейността на институциите в интерес на вътрешната и външна политика на държавата.
Въпреки, че някои водещи фигури в СДС настояваха още в предизборния период за взаимодействие и сътрудничество с подкрепеното от царя движение, в навечерието на изборите, по време на изборите и особено след изборите феминизираното вече ръководство на СДС изгуби необходимия контрол и държанието си спрямо Симеон Втори и спрямо политическото движение водено от него. Единствен, който запази мълчание и по този начин коректност беше миналия в оставка и сянка, но оставащ реален син лидер — Иван Костов. През целия този период той си позволи само на 26.X.2001 г. на семинара на ОДС в североиталиан-ския град Каденабия да перифразира познатия анекдот на Марк Твен: „Слуховете за смъртта на СДС са силно преувеличени“.
Симеон Втори запази удивително равновесие и хладно дистанциране от предизвикателствата и словесния обстрел на подставени лица, използващи в непозната досега волност печатния и електронен арсенал на медиите. Нито веднъж той не отговори на атаките, сякаш те не го докосваха, на пръв поглед перфектно поведение на аристократ от най-висш ранг. Всъщност обаче, погледнато отблизо и детайлно, това беше добре изработена тактика, която никой наш политик не беше използвал така успешно както него. При тежките възможности, с които правителството му трябваше да се справи, той успя да сключи ново споразумение с МВФ и да си осигури подкрепата на Световната банка за идващите разплащания по външния дълг. Въпреки предсказанията на опозицията правителството успя да запази финансовата и макроикономическа стабилност, удвои добавките за деца на 1 200 000 семейства, осигури в бюджета за 2002 г. 10% увеличение на заплатите и 6% увеличение на пенсиите и при всеобща икономическа стагнация в света, при продължаващата нестабилна обстановка в Македония, Албания и Сърбия, развихряща се икономическа криза в Турция продължи да търси подходящи пътища за чужди инвестиции у нас.
Още в хода на президентските избори столичния кмет Стефан Софиянски напусна СДС и на 9 декември 2001 г. сложи основите на Съюз на свободните демократи. Девет дни преди това изключения от СДС Евгени Бакърджиев образува Български демократичен съюз (радикали). Почти в края на годината 2001 Петя Шопова, изостави безнадеждната яхта на Евролевицата и създаде, поне само като име „Републикански съюз“.
Страната навлизаше в изключително тежка зима. Предстоеше решаването на неотложни социални и икономически проблеми. Налагаше се и сгъстена програма за хармонизиране на законодателството ни с това на ЕС. Предстоеше през 2002 г. срещата на високо равнище в Прага, на която България би получила евентуално покана за членство. Предстояха още в началото на 2002 година едни от най-непопулярните стъпки за хармонизиране на ценообразуването в енергетиката, комуникациите, медикаментите, при положение, че безработицата в страната продължаваше да се колебае около 17,3%. Съобщеното официално намаление на безработните през декември с над 20 000 души в сравнение с декември от предхождащата 2000 година не можеше да бъде никакво успокоение. Правителството на НДСВ бе изправено пред много по-мрачна перспектива отколкото това на ОДС през пролетта на 1997 г. Съгласно изискванията на политическия живот в ЕС, НДСВ трябваше тъкмо при тази свръхкритична обстановка да се превърне в партия.
Никой сериозен политик не можеше да предскаже как щяха да се развиват събитията в следващите месеци, още по-малко в следващите поне две години. Защото, както видяхме досега, събитията в историята имат свой ход и логика и те невинаги съвпадат с предположенията, предпочитанията, желанията, опасенията и надеждите на хората, които участват в създаването на историята.