Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
След това сложи чувствителна на допир изтривалка в антрето. Ако някой успееше да избегне детекторите за движение и се вмъкнеше в къщата, щеше да активира сирена от 115 децибела. Лисбет показа на Микаел как се деактивират детекторите с помощта на ключ за специалната кутия в гардероба. Освен това бе взела и бинокъл за нощно виждане, който остави на бюрото в кабинета.
– Залагаш на сигурното – рече Микаел и ѝ наля кафе.
– Още нещо. Никакво тичане за здраве, докато не разрешим случая.
– Повярвай ми, загубих интерес към физическите упражнения.
– Не се шегувам. Всичко започна като историческа загадка, но тази сутрин на стълбите ни лежеше мъртва котка, а привечер някой се опита да ти пръсне мозъка. Явно сме на прав път.
Вечеряха доста късно с колбаси и картофена салата. Микаел изведнъж почувства страшна умора, а и главата ужасно го заболя. Той нямаше сили да разговаря и си легна.
Лисбет Саландер остана будна и продължи да чете материалите от разследването до два часа през нощта. Работата в Хедебю бе станала доста сложна и опасна.
ГЛАВА 23 Петък, 11 юли
МИКАЕЛ СЕ СЪБУДИ В ШЕСТ ЧАСА от лъчите на слънцето, което грееше право в лицето му през пролуката между пердетата. Главата му продължаваше да пулсира, както и раната, когато прокара пръсти по превръзката. Лисбет Саландер лежеше по корем. Бе го прегърнала с една ръка. Той погледна дракона, който покриваше целия ѝ гръб – от дясното рамо до хълбока.
Преброи татуировките ѝ. Освен дракона на гърба и осата на шията имаше още две змии – една около глезена и още една около бицепса на лявата ѝ ръка, китайски йероглиф на бедрото и роза на прасеца. Като се изключи драконът, останалите татуировки бяха малки и дискретни.
Микаел стана внимателно от леглото и дръпна пердето. Отиде до тоалетната, след това се върна на пръсти в спалнята и се опита да се пъхне в постелята, без да събуди Лисбет.
След няколко часа закусиха в градината. Лисбет Саландер погледна Микаел.
– Имаме една загадка за разрешаване. Как трябва да подходим?
– Ще обобщим фактите, с които разполагаме. И ще се опитаме да открием нови.
– Факт е, че някой е по петите ти.
– Въпросът е защо. Дали защото сме на път да разплетем мистерията около случилото се с Хариет, или защото сме открили неизвестен сериен убиец?
– Двете неща ще да са свързани.
Микаел кимна.
– Ако Хариет е успяла да се досети, че става въпрос за сериен убиец, то това трябва да е някой от близкото ѝ обкръжение. Ако се върнем към списъка с персонажи от шейсетте години, ще открием поне две дузини възможни кандидати. Днес обаче сред живите е единствено Харалд Вангер, а на мен просто не ми се вярва той да тръгне да обикаля с пушка за лов на лосове в гората Фрьоскуген на почти деветдесет и пет годишна възраст. Не съм сигурен дали би успял дори да я вдигне. Лицата са или твърде възрастни, за да представляват опасност днес, или твърде млади, за да са извършили престъпленията през петдесетте. И така, отново сме в изходна позиция.
– Освен ако няма двама съучастници. Един по-възрастен и един по-млад.
– Харалд и Сесилия. Не ми се вярва. Мисля, че бе искрена, като каза, че не тя е отворила прозореца.
– Но кой тогава?
Те включиха лаптопа на Микаел и през следващия час разгледаха внимателно всички хора, които се виждаха на снимките, запечатали злополуката.
– Според мен всички хора от селото трябва да са се събрали около моста, за да гледат. Това се случва през септември. Повечето носят якета или пуловери. Само един човек има дълга руса коса и е облечен в светла рокля.
– Сесилия Вангер присъства на много от снимките. Сякаш непрекъснато снове напред-назад. Между къщата и зяпачите. Тук говори с Изабела. Тук е до пастор Фалк. Тук е с Грегер Вангер, средния брат.
– Почакай – каза Микаел изведнъж. – Какво държи Грегер в ръка?
– Нещо четириъгълно. Прилича на някаква кутия.
– Това е „Хаселблад“. Фотоапарат.
Разгледаха снимките още веднъж. Грегер бе уловен на няколко от тях, но не се виждаше особено добре на повечето. Само една фотография ясно показваше, че той държи нещо четириъгълно в ръка.
– Мисля, че си прав. Фотоапарат е.
– Което означава, че отново трябва да тръгнем на лов за снимки.
– Окей, засега оставяме това тук настрана – рече Лисбет Саландер. – Може ли да изкажа една хипотеза?
– Моля, заповядай.
– Може някой от по-младите да знае, че представител на предишното поколение е сериен убиец, но да не иска това да излезе наяве. Заради честта на семейството и т.н. Това означава, че са замесени двама души, без да са съучастници. Убиецът може отдавна да не е между живите, а този, който ни тормози, просто се опитва да ни накара да зарежем всичко и да си тръгнем.